Снимка на училището в с. Войнягово. Автор: Диана Славчева

В края на месец април и по-точно на 23 април по стар стил, а по нов на Гергьовден (6 май) 1864 г. Васил Левски става учител в близкото до Карлово село Войнягово. В това училище Левски даскалува до 1866 година. Днес училището, което се намира в черковния двор на местната църква „Св. вмчк Димитрий Солунски“ е превърнато в музей за историята на селото.
Тук интересно е, че църквата е умалено копие на църквата „Св. апостоли Петър и Павел“ в гр. Сопот и заедно с нея е един от най-добрите образци на брациговската строителна школа. Обявена е за паметник на културата през 70-те години на XX век.
В класната стая на училището могат да се видят книгите, по които е преподавал Апостолът, както и малката джобна мастилница със специално отделение за перодръжката, която Левски непрекъснато носел запасана в пояса си. Тук във Войнягово през ранната пролет на 1865 г. Васил Левски основава първото Тайно братство — прототип на по-късните революционни комитети.
През 1866 г. Левски напуска внезапно с. Войнягово, повикан от Г. Раковски в Букурещ във връзка с бъдеща революционна акция, а според други източници – за да не бъде задържан поради скалъпено срещу него обвинение от войняговския чорбаджи Добри за присвояване на средства от данъка „десятък“, при чието регистриране и събиране помагал.
Трябва да се отбележи и нещо любопитно – има и известни данни, че Васил Левски е основател на читалището, което е разтурено непосредствено преди Освобождението (1876-77). През 1900 г.читалището е възстановено от учениците на Апостола, дадено му е и името „Васил Левски“ и е утвърдено от Министерството на народното просвещение със заповед №818 от 29 август 1903 година.