Отново е 19 февруари. Множество  хора са се запътили да отдадат почит на Апостола на свободата и да оставят цвете до паметника, близо до който Васил Левски е загубил живота си. Чувството е странно – от една страна изпитваш тъга, от друга ти е някак приповдигнато, като виждаш множеството и усещаш, че той не е забравен. Припомняш си думите на майка му, която – чувайки вестта за неговата кончина – заявява: „Не, никакво жито няма да варя. Васил никога няма да умре“.

Да, отново е 19 февруари и властимащите отново сякаш разделят Левски от народа му със своите мерки за безопасност, опасвайки паметника с кордон. Отново тези властимащи са се събрали, за да ги видим там, и отново още на другия ден ще забравят заветите на Апостола. Отново слушаме техните изпълнени с фалшив патос  речи и когато раздразнението нараства все повече и повече . . . се появи тя. Едно 16-годишно красиво момиче. Застава на метри от паметника и… излива душата и сърцето си.

Ние се свързахме с нея. Казва се Александра Митрева и е десетокласничка  от столичното  32-ро училище „Св. Климент Охридски“. Спечелила е литературен конкурс със своето есе за Левски и бе така добра да ни го предостави за публикация.

Александра Митрева

Историята помни. А ние? 

Годината е 1873. Февруари.

Мястото на ужасяващата сцена – „там близо край град София стърчи черно бесило”… Слага се край на физическия живот на Васил Иванов Кунчев, посветил себе си в името на България. Но началото на духовното му извисяване започва заедно с неговата (физическа) смърт.

Макар в съвремието потъпкана, българската история се слави със своето величие. Защо? Именно заради личности като Васил Левски. Осъзнати, дейни, самоотвержени, готови на всичко в името на общото благо. Такава е същността на Апостола, която заслужава нашата почит, благодарност и уважение всеки ден.

   В – С – Е – К – И – Д – Е – Н .  

Криворазбрана е същността на идеята Апостолова днес. „Дела трябват, а не думи” – проповядва той, но колко от нас вникват в смисъла на завета му? А колко от вникналите имат смелостта да го изпълнят? Всеки един българин носи Левски в сърцето си. Споменът за саможертвата му не ще бъде забравен никога!

Нека помним и почитаме славната история на народа си, но да не потъваме в носталгия по безвъзвратно отминалото време, а да гледаме напред – към настоящето. В името на „бъденето” в една „свята и чиста” България. Този, който иска да бъде. Да прави. Да променя. Да пише история, с която идното поколение да се гордее. Той може. Както е сторил Васил с лъвското сърце. Той е копнеел да види родината си свободна, а в нея – всички равноправни, но тази възможност му бива отнета, заедно с живота.

Годината е 2017. Февруари.

Мястото на събитията е тук и сега. Ние сме тези, от които зависи развоят на събитията. Ние сме тези, в името на които е саможертвата на Апостола. За нашата Свобода в „чиста и свята република”, той погубва себе си. Дължим на него не маршируване в чест на паметта му, а почитане и продължаване на идеята. Дължим на него борбата в името на идеала, така както го дължим на самите себе си.

Ние сме тези, които пишат историята днес. А тя помни смелите утре.                                         И отсъжда „на всекиму своето”.  

Есе – „Левски – вчера, днес и утре“

Автор: Александра Митрева

Моля, при споделяне на текста посочвайте неговия автор!