Илона е ученичка в 10 клас на ПМГ „Йордан Радичков“, град Видин. Тя е член на клуб „Млади възрожденци”. Има издадена книга със стихове и проза. Увлича се от драматургия, но – както ни сподели – в последно време й остава малко време за писане. Родена е на 19 февруари и счита това за знак, че животът й е духовно свързан с името на „най-великия българин, раждал се някога – Васил Кунчев“. Илона ни изпрати две свои произведения, посветени на Апостола. В тази публикация ще ви представим едното от тях. Написаната поема е своеобразно начало за Илона. Както тя сподели, не го е планирала, а просто е седнала и я е написала. От тук се започнало и до ден днешен тя не спира да се вълнува и възхищава от Васил Левски. Година след написването на поемата Илона е поканена в актовата зала на Военна академия „Георги С. Раковски” в София да изнеса встъпителното слово за Левски по време на ежегодното почитане на паметта на великия българин. Именно с това нейно есе „Слово за Апостола“ ще ви запознаем в следваща публикация.

За нас е чест да ви представим поемата „Дяконът“, написана от Илона Кидикова.

 

---

Дяконът

– Дяконе, де си? – прошепвам в тъмата.

– Дяконът, мъртъв е! Да живей Свободата!

– Дойдох за утеха, спокойна молитва…

– Грабвай пищова, теб Бог те изпитва

имаш ли дух и родолюбиво съзнание.

Свободата е, брате, свето начинание,

което не чака и тебе зове…

– Дяконе, обзет си от зли бесове!

Покай се, човече, страх имай от Бога…

– Да бъда роб не искам,  не мога,

духът ми свобода жадува, не рай;

сърцето ми лудо във мене играй;

във вените мои кръвта се бунтува;

душата пречистена най-после ликува,

защото намерих най-висшия смисъл:

Не за монах, мен Бог е орисал,

а на борба за правда, свобода

и жертва за щастието на народа.

– А нас, Дяконе, на кого ни оставяш?

– Ти сам избери какво ще направиш:

ще скланяш глава като роб под ярема,

или ще се бориш… Това е дилема,

която днес има всеки от нас!

За свещена борба веч настъпил е час

и всеки е длъжен сам да реши:

достойнство и чест, или робски сълзи!

И няма да има за никой пощада:

Свободна България – туй е наш’та награда!

– Дяконе, ти сам се обричаш на смърт!

– Не дякон, Апостол сега ме зоват!

Не апостол библейски и свят по природа.

а Апостол на бедните и поробени хора,

които заклевам се ще водя в борбата

по трънливия път към Свободата.

 

---

 Автор: Илона Кидикова 

Моля, при споделяне на текста посочвайте неговия автор!