1871 г. февруари 5, България – писмо до Данаил Хр. Попов в Турну Мъгуреле.

Братовчеде Драгомирчио! В Т. Мого.
Сторете добро и направете така както ви пиша. Прочетете и двете, запечятайте ги и нека са испратат на местото им. Защото така тряба! С тия последнити ни писма, или ще завръжем работата ни до тук с тях, или ще следва. Нужно е, като на таквис хора, да им са каже напоследок подробно нуждите ни за народа, че и тий са биле спънката на сичките ни работи. Това ще ни бъди за факт пред народа, че ний ни сме били криви, а тий! Предлагали сме им, молили сме ги, а ни са щели, или са работили по свое знаме, а не по наше искание.
Братовче! Радват ма приятелите като ми казаха за теб и за бай Йованица, че ще са турате в работа, до колкото вече можете. Приемете да направите печятат, нека е голямичак колкото един бешлик, в средата лъвче с корона, из устата му: ‘’ смърт или република’’, от наоколо: ‘’Превременно Българско Правителство в България’’. Насърчам ви, че работата ни за сега в българско е тая: да тръсим средство да си купим от по чистото оръжие пушки, до четири-пет хиляди, и Турция ще я згромолясаме за веднаж, и на местото и да въскресни България, с пълна свобода. А од де и как ще ги принесем това ни е май мъчничко! Но Добръ е Господ, веднаж да са здобием за пари. Като бъдим вече готови да купим горните пушки, в същото време ще ни трябат хора! Които да познават що годе военната тактика. Ще намерим войводи, но неучени , а юнаци за извън градовете; като, за по планини, друмища, села и пр., а за в градовети трябат по ученички! Що годе да познават тактиката, и десциплина. Да знае кои улици да затвори, кои да отвори, кои и какви къщи трябва да осигори за профилование, срещу сякакви противности, каква форма тряба да даде на шянца който ще забикаля градат според местоположението му, ако има реки, блата, гори, шюмати места! Се тряба да знае срещу горнити, как да са расположи; таквис младежи имаме, които познават от чясти; дето сме учили заедно с тях в Сръбия; а сичкити искат ли да умрът за Българско?! То не можя да кажя; това е вашя длъжност да са порасходите бар с писма из Влашко, и ще гинамерити сичкити, щото имати, и незнаят какво са работи в Българско.
Ония които искат да умрът за Отечеството си, предизвестете ги да бъдат готови, че като бъде време да ги повикаме, ще им назначим и местото за де да тръгнат; като ни забежите имената им, които ще бъдат готови. Вий сте приели Братовче тая за вас много и свята работа, с Бай Иованица; радвам ви са и Българско ще ви награди. Поздравлявам ви и целувам ви особно от другити; Братовче Драгомирчио, и Бай Иванчио! От днес да имами кориспон[ден]ция под знак, така
1871. фев.5. Ваш Драгню.
Д.Р.
Кога бъди да ви пратам пратенник ще ви напиши тия две главни букви, и ще ви пита какво значи г-не това? (отговор): добро и ръци, т.е. да живее републиката. И пратеникат ще каже: да живее. И вие ще повторите да кажат: нека живее.
Тази лозинка само ти да знаеш за тебе Драгомирчио! Одрежи я от писмото и тогава дай куму щеш писмото да го прочите.
Същото ще бъде и от тебе за мене.
Запечятай ги! Не с твой печят, с друго нящо
[надпис върху плика]: Господину Драгомирчиову. Т. Магорели.
[писано от Д. Попов]: Отговор 5 февр. 871.

[на стр.1 писано от Д. Страшимиров и негов подпис]: В.Ц. Обн.

стр.1

стр.2

стр.3