1871 март 1, България – писмо до Филип Тотю в Одеса.

Брате Филипе в Одеса.
Питайте бай Йованица (Пипмин, Ι) който са намира днес в Т[ урну] Ма[ гореле] в писмото си, което ми и съобщиха, та при всичко друго, и за мен де са намирам и какво права? Който и ас по напред питах за вази де са намирате и какво правите? Се чрез същият приятел български. Чрез него ще се и разбереме чяк, до като са спосрешним в сред Българско дето сам днес. Вий пред други никого няма да откривате зе мене де сам и какво работа, отсвен с черният приятел и г-н Данаила. Чрез тях ще са разбираме какво сме извършили и какво има да вършиме. Ас вече освен това ми писмо, няма да ви пишя друго направо, и с мойта си ръка. Но, на горните като пишя и те ще ви съобщават, а вий можите секи път да пишите , но се приз горните. Само истинно, защото ще провеждаме хора със знак, да ви видат работата очивидно. Също и вий можите да пратите за да са уверат очевидно. За сега друго нещо ви забелязвам, като знам, че тряба да ви са писали горнити, подир вашето писмо за всичко подробно. Как стоят работити ни които правим с най-добри опити и питания, от по-многото градове.
Сега ида да ви посрешна думата в писмото ви дето казвате, че с Божия воля на летос да са развява българският лъв в България. Сега като ви са предлага доде ни е дошла работата и какво има йоще да работим, па и хората ни с които ще захващами от най-напред, пръснаха се от местата си дето живеят, кой по Влашко, кой в Сръбия, в Добруджа, остават само старците и жените. Освен то и нашята най-згодна сполука за захващание е зимно време. Размислете зрело, че работата ни ни е само по Бълканът. Но револуция в место, после идат главните пътища и подит тях силата па после гората! Виж сега, ни ще ли ни помогни зимата! Която ще отегчи пътят на войските, а решително на артилерията и всадниците. Които са най-яки и сигорни въ[ в] време на револуция. Без тях султанът е мрътав, а ния сме господари вече.
В студеното време чадъри не може да разпъни на полето, обсада град или логор, не може да задражи ни ден. Същата смърт е и на пешяците щото до като са свестни войската да пристигни в пет-шест, биле и десет дена, в то време, ний местата, които ще бомбандируваме в околността селата според местоположението им в четри-пет дена, ще можим да ги принисем в градат, или в местото дето сми по еки, със сичката им потреба, а селото на огнъ. Тогава в оня студ, де ще намери хляб, слама, покрив за себе си и за конети? Че тия в един ден ако му са не сполучи да няма от де? То им е свършина работата. Па макар и сити да са, в онова време и оръжието си не можят употреби, защото ний ще гледама на благовремие да нападаме! Нам сичкате ни нужди са при нас, било в града, или села ще бъдим и заячени с форто-фикаторни укрепления, колкото вече познаваме. С материялат сме богати навред из Българско, който ни дава средства. Само ако ден напред от неприятелят са саземем. Инак? Много мъчно, може би и съвсем напусто.
Приятелю и брате Филипе! Ний дейцити сме си посветили животат за отечеството! Да работим за толкова милиона народ! Тряба да са мисли зряло да ни изгубим и сега! Правилу са е, захващалу са е тряба да зимаме опит! Па и да са съветувами един други и да ся слушями. Да избеговаме даже и най-малка гордост! Да ни присвояваме на себе си нищо, но да го отдаваме на народното ни тогавашно свободно решение. Секи каквото заслужи то ни му са изгубва, било каквото добро, или зло. Особито ний, които да смърт сми са решили и после освобождението ни да служим на отечеството! Не трябат ни таквис глупости. Ний сме жядни да видим отечество свободно, па ако щят ма нареди да паса и патките! Не е ли така! По мое мнение е така, най-право и чиовешко. Ас не гледам на днешнити ми страдания и оскъдности и в[ъв] [в]сичко, нито катадневното ми приследвание от полицията, от град в град, по селата и кърищата, но и от самите изродици български! Нито пък казвам, че : от краят на работата ни до сега съм бил способен при таквис страшни и мъчний времена, а сега защо да ни сам ас, на еди кое си место, ами еди койси наготово! Напротив, ако му сече главата повиче, тряба сами да го покана на местото си, пък ас да гледам друго! Нека по-долна! Историята ни няма да прикачи заслугата ми другиму.
Сякак са случва, на сичко тряба да бъдим осторожни умно! Има много по-умни, но страшливи! С такива са постъпва другояче: такива тряба да бъдат около нас да са съветоваме, от тях пак ний да извършяваме. Тогава заслугата ни е равна, защото и тий без нас не можят, па и ний без тях. Това братя тряба да ни бъде секогаш на умат, та да подаваме пример. Ний ако бъдим таквиз, тогава никой не ще смее да възгордее себе си, за да са раждат вражди между ни, от каквато е пропаднало отечеството ни. Имаме хилиди примери.
Щял да доди някой си по некакво вишегласие, право или криво да ми земи онова, което сам заслужил! Дали йе просто? Ас сам са обещал на отечеството си жрътва за освобождението му, а а не да бъда кой знай какав! Там нека съди народа, а не да дава вам глас за себе си. Това е призряно от чиовещината за глупаво и най-просто нещо.
Какво искам повече, като гледам отечеството си чи ми е свободно!? Такова нали ми е предначертанието ни днес за него! Не да вида себе си на голям чин, но да умра. Братко! Това тряба на секи работник български да даваме таквос предначъртание. И тогава работата ни ще свети и Българско ще гърми-най-блескаво, като едничка дръжява в цяла Европа. И начесто тряба да са съветоваме ний дейците, щом спазим един другиму погрешките си, защото секи бръка, па нимой да са созема. На драго сърце тряба да обичаме оногова, който ни покаже погрешката. Инак! Той ни е наш приятел.
Приймете братското ни поздравление и целувам ви искрено, да бъдим докрай в едномислие.
С Вас едноборний В. Лъв-ский.
1871 мар[т] 1 из Бълг[арско].
1871 Из еди-деси. Пак вий чрез гор[ните]

стр.1

стр.2

стр.3

стр.4