1871 април 30, България. – писмо до Данаил Хр. Попов в Турну Мъгуреле.

Азис Рушидооглу. Небоолу.
Завчера на 26 ви писах, писах и за Одесса, и за Джуро, и за двете писма ви бележях да ги разгледате, после да ги съобщити на Каравелова, и ти там сяко на мястото му. Писани беха първо до вас да ги гледате, после Каравелов и тъй нататак. Приносящият му са наслучи пътят през вас да мини, но инак, през Каравелов на вас. Сигорно тряба да сти ги полочили.
Въ[в] вашето имахти бележка за Каравелова, да прибърза с белетите и войнишките правила да са припичятат на български. От тях по- първата е фортификацията, за която дано намерити Каравелов кой по-способен да я приведе на чисто български със сичкитий фигори(образи). Същият можи да задлъжи пък г-н Киселски – той да намери та от руски на български, защото нашята фортофикация дето сми я учили от сръбски, няма вътри всичкитий образи, без които са ни бива. Който би положил тоя труд ще му заплатим колкото му са стои и вий с кръстат прибързайте по-скоро, чи времето ни спори, па и като прифърли време без работа отива йоще и друга година.
Бележка: ако би са случило да ви пита някой ус[т]но или писменно как отиват работити с вас въ[в] [В]лашко и как тряба да работим или как са работи в Българско? Бил из Влашко, бил из Българско, на това строго да бъдити внимателни. Ако рече някой: ас искам да работа в Българско, а тряба да имам, по какво да ми вярват? На това ще му отговориш ако си човек за работа, кажи си името и от де си? Па си иди в Българско, че там имате чйовек, ний ще му пишим да та разгледа по-напред, па ако си за работа, той ще ти даде работа. Така ще съобщити на нашите хора да постъпят щото да знайм каде ходим. Йоще да бдите, да не би са случило некой хъшови да състават некоя чета, чи да приминат за в Българско! Това да ви е за първа длъжност.
Припоръчян вам един път наш чйовек, чи после дошел пак уш от нашя стърна, да му ни вярвате без знак, колкото пъти и да доди. Имами пред очите си доста! Днес е чйовек, а утре магари.
Да кажя за мене си: вий сте ма мисла познали твърде добре, чи ас днешен ни сам в работата си, а от 61-во, от тогава и досега, малко много в това сам са занимавал и работата ми ма е срещала сякаква тюрлия и не можя да ма отвърни да работа за други или да ма отчяе да гледам своят си интерес? Ако низнайте, питайте и научети са добре, чи ако ма земате за вярование пълно! Тогава знам, чи и думити ми ще бъдат истинни въ[в] вас. Тряба испит. Какво! От г-н Киселски никакав отговор, да ни бъди му пропаднало писмото? Ами от Панайота? Поздравете го.
Ваш братовчед
1871. апри[л] 30 Бъл. Ефенди Аслан Дервишооглу.
[Следва текст на османотурски]: Азис[?]Дервиш Руше.
[Адрес]: Азис Рушидооглу Стамболлу. Компания Ханънда.
Небоолу
[Следва писано от Д.Попов]: Отговор 16 майя [1]871
[На стр.1 бележка и подпис на Д. Страшимиров]: В.К.

стр.1

стр.2