След 1867. б.м. – лист от автобиография в стихотворна форма.

Асъ Васил Лъвский ов Карлово роден,
от българска майка юнак ас роден,
не щях да съм турский и никакъв роб,
същото да гледам и на милият си род.
в Сърбия ходих и по Влашко скитах-
от нийде помощ за наша свобода.
Станах отидох в Стара планина
с вярна дружина,с Панайот войвода,
юнаци народни,тяхен ас байрактар.
За година време всичко разгледах,
което ни знаех,войвода ас питах.
Главни друмища и тънки пътеки,
сеги бележа занапред нам леки.
Хубава гора,студена е и вода,
за наши жени и дребни деца.
Докъто ас проходих в Стара планина,
турци поганци мен угадиха,
тежка потира тий са вдигнаха,
кат скакалци по гора тръгнаха
и сичко Карлово обиколиха,
и по улици стража поставиха,
дано мен жив уловяха
или бар главата здобияха.
Гламави турци-мръсни агарянци,
от планини слизах,за Карлово отивах
с Тюрюмето Иван ас да се видя,
сам саминичяк,обкичен,обръжен
с пушка белгийска и чивт пищови,
и остра сабия на мен блещяха.
Приз две,приз три стражи си минах,
на четвъртата мене съзряха,
Потеглих пушка, извадих и сабия,
ни сакий дувар гръдобран беше,
страхопъзли турци веднага се пръснаха
от самичяк ас,из оглите видеха.
В зората беше – в Карлово ни влязох,
на кърът остоих в зелени мамули.

Кога бе вечер,промъкнах са ас
с работници хора заедно и ас.
Няма Тюрюмето-уловен беше
с още един другар-Тинко Пулев беше.
Във Видина запрени за три години,
тяхната съдба в друго уловени.
Нашите писма други посрящал,
всичко подробно все той расправял.
Станах да си ида пак при дружина,
дал и бех дума кой ден ще стигна.
Ден и нощ вървях-едни цървули скъсах,
за да стигна само,както казах.
Дадох и лозинка-сечено дърво.
Кат додох на место-няма ги тамо.
Засвирих с тръба-екна ми гора,
никакъв отзив от мойа дружина.
Повторих с тръба-овчяря се обади:
„Добр ден,юначе“,тихо ми обади,
да ни бъдеш ти Лъвский байрактар
с Панайот войвода-негов ти дрогар?“
Отговорих ас на старият овчяр:
„От де ти знаеш за Лъвски байрактар?“
„Виждам те, синко,на него приличяш,
както мий е казал същий войвода,
ако та видя,да ти обадя
как ни са тука ,а при Царска мандра.
Видиш овчерти! Там са наблизо.
Под тях оддолу,малко по-ниско,
потира има,да свириш нидей,
тебдил тий ходят с юрушки дрей“.
То бе заран рано и с пушка на рамо
за един-два чяса стигнах ази тамо.
Посрещна ма стража-един наш другар.
„Добре дойол – рече,- Лъвски наш байрактар“.
Ето и дружина с Панайот войвода,
всички ми са радват и „добре дойол“ ми казват,

стр.1

стр.2