1870 0ктомври 28 – 1871 март 21, България. Бележки на Васил Левски за получени и изпратени писма.

Кориспонденция.
Съ подобни имена и знакове.
Съ Влашко.

1870, 28 окт[омври] от Букурещ: чрез един приятел в негово писмо пр[атено] и затова и неподписал името ми отгоре на писмото; вът[ре от]начало захваща: „Любезний ми брате”, пък свършва: „Целу[вам] братски:твой Джуро”. (под име: Г. Живков) – важно е.
1870, 4 декем[ври]: писмо от двамина дейци; един пише от една страна… отгоре пише: „Еднодушний ми брате”, а свършова „твой Джуро”, както горе; другият ми пише на другата страна – от 18 дек[ември] отгоре ми пише: „Бае Драгньо” – под таквоз име му съм забелязал да ми пише; а долу свършва: „Твой братовче: „Драгомирчо” под име ( Данаил Хр. Попов) в Т. Магурели; писмото е написано от четиртях страни и няма надпи[с]; важно е.
1871, 8 ян[уари] из Българско: пиша г-ну Джуро ( на г-на Живкова) и на г-на Райнова, в Гюргево, в едно писмо, копието му имаме.
1871, 8 ян[уари] из Българско: писмо общо срещу работите им в[ъв] Влашко – на г-н Каравелов, на Д. Ценов, Райнов, Живков, Кършовски; копието ми е в три коли( книги) сини: оттук секи ще разб[ере] ясно и истинно как мъчно се е работило в Българско, като не е имало кой да ни помогне в нищо, н[о] йоще ни са и бъркали работите ни според техните лъжливи обещания, па бъркотии.
1871 26 ян[уари] от Гюргево за В. Лъвский в Българско от зачялото на писмото пише: „Подушевний ми брат”, а пък свършва така: „винаги съм твой: Ж. Джуро”; отговор е на горното ми писмо.
1871, 4 фев[руари] от Т. Магурели: това писмо е в две коли – книги сини; пише г-н Данаил Хр. Попов за в Българско на В. Лъ[вский], н[о] под други имена, както ще видите надолу: отгоре на писмо[то] така: „Бае Вълчо Драгньов”, па свършова донейде така: „Ваш братовче Драгомирчо”; и пак продължава нататък за работи много; в това писмо заменяват горните имена, пак в други – турски; отнасят се на същият, който пише и на В. Лъвский, за да не би пропаднали писмата; ето така: „Братовче Аслане Дервишоглу в Ловеч”, пък свършва: „Ваш братовче Азис Рушидооглу Небойлу” и с няколко турски слова неразбрани, уж, че е турско; друго едно малко писъмце; (пак от същият), пратено из Одеса, от Филип Тотя на 1870, 29 дек[ември].
[187]1, 9 мар[т] из Никопол уж, пък то из Т. Магурели; надписът му е: „ Господин А[с]лан Дервишоглу на Николова хан Къбелли – в Плевен”; извътре отначало: „Ефенди Аслан Дервишоглу”, пък свършва: „Ваш братовче Азис Рушидоглу”
[187]1, 21 мар[т] – срещу горното: г-ну Азису Рушидооглу в Никопол уж, а то се е за Т. Магурели на г-на Данаила Хр. Попов.

Писма, изпращани и приемани, па и в кое време:
От 8 дек[ември] в 1870 го[д]. От Христо Иванов Ловчалия в Търново – книговезец, писано от горните първи работници, не на същото име, н[о] под друго, ето как: „Г-ну Парашкева Стойчов Ханджиски в Ловеч”, също и неговата подписка е не[със] същото име, н[о] така: „ Дай го на брат ми В. Лъвский да го прочете”.
До В. Лъвский [от] Мирчо Кръстьов в Търново, декем[ври], ден не писал, се от Христо Иванов Ловчалията; пише от страна на лясковчани, важно е; на 1870.
До В. Лъвский [от] Мирчо Кръстьов – книговезец – в Търно[во]; дек[ември] 26 на 1870; важно е; от страна на лясковчани.
[На гърба на листа писано от Христо Иванов – Големия]:
В Лясковец, у Марин Станчов има още много неща, които требува да ги търсите, щото се принеси центора там подир оловяването на Левски под надзирателството на Дели Христема негов 1-вий другар, които все заедно са работили от началото на работа за пропаганда в Българ[ия]; за ослобождението на България, а неговото име [е] Хр. Ив. Книговезеца.

стр.1

стр.2

стр.3

стр.4

стр.5