1867 март – заминава от Добруджа, без да завърши учебната година, за Букурещ, за да се включи в подготовката на революционната акция, замислена от Г. Раковски и от ръководеното от него Върховно народно тайно гражданско началство. Там се подготвя и чета за България и под ръководството на П. Хитов с моралната подкрепа на Г. Раковски и с паричната помощ на Българската добродетелна дружина.
1867 март – април, началото – свързва се в Букурещ с П. Хитов; среща се с него вероятно в мошията „Циганка“, където пребивава Раковски.
1867 април – началото – избран е по препоръка на Г. Раковски за байрактар (знаменосец) на четата на П. Хитов.
1867 април, преди 27 – пише писмо от Румъния |?| до съратниците си в Карлово – Ив. Тюрюмето и Хр. Нулев – във връзка с подготвяните революционни акции.
1867 април, преди 27 – престоява няколко дни с четата в мошията на Хр. Георгиев при с. Улмени [на румънския бряг на Дунава срещу Тутракан].
1867 април, 27 – пренощува заедно с четата на румънския бряг на Дунава при с. Бърлоша [?].
1867 април, 28 – август, 4 – участва в бойния 99-днeвен поход из България като знаменосец (байрактар, хоръгвоносец) на четата, ръководена от главния войвода П. Хитов [организирана с моралната подкрепа на Г. Раковски и ръководеното от него Върховно тайно гражданско началство и кръга около него от по-младите революционни дейци; както и с паричната помощ на Добродетелната дружина – „старите”, – която тогава е в споразумение със сръбското и руското правителство]. Задачата на четата е да обедини усилията на формираните по същото време други по-малки чети, като се свърже с тях в Сливенския балкан и преди всичко с водената от Ф. Тотю чета, минала в България две седмици по-късно при Свищов, за да се създаде една внушителна военна група, която да провери на място готовността на народа към по-масови въстанически действия.
Протоколи на експедицията: ПЧПХ. Тук са цитирани контролните данни за всички източници, използувани за разкриването пътя на четата, и затова не са дадени отделно под всяко описание.
1867 април – 28, през нощта срещу 29 – преминава заедно с четата на каици [наети от Н. Балкански] на българския бряг на Дунав под Тутракан; пренощуват и остават незабелязани там до следващия ден – 29 април – в една гора.
1867 април, 30 – май, 1 – 11/12 – придвижва се с четата на юг към Стара планина, минавайки през Делиорман [дн. Лудогорие], Разградско, Поповско, Османпазарско [дн. Омуртагско]. На тринадесетия ден от преминаването след кратки престои за нощувка и храна четата достига до Котленския проход и навлиза в Котленско-Върбишкия дял на Стара планина. Тук от нея се отделя Цонко войвода [Ц. Кънчов-Петрунов] с няколко четници и остават да действуват в този край, а по-късно отново се присъединяват към четата.
1867 май, 13 – 14 – продължава да се движи с четата [минавайки край с. Нейково и други близки селища] от Котленския към Сливенския дял на планината.
1867 май, 14/15 – 26/27 – достига и се установява с четата на бивак за по-дълъг престой в Сливенския дял на Стара планина [определен за съсредоточие на четите] – високопланинската местност при днешния вр. Българка.
1867 май, 27 – отпечатано е съобщение във в. „Македония” (I, бр. 26 от 27 май 1867) за появяването на чети в Дунавския вилает.
1867 май, 27 – юни, 21 – продължава престоя си с четата [15 май – 21 юни] в установения бивак в Сливенския балкан. През това време четниците правят кратки преходи и отклонения за набавяне на храна и установяване на връзки със съратници от околността и от други краища, както и с четата на Ф. Тотю; изпращат писма до Сливен, Елена, Пловдив, Букурещ.
1867 юни, 21/22 – 24/25 – започва с четата нов преход в Сливенския балкан [с тридневен престой в местността Източника, над с. Бя¬ла], откъдето продължават да се движат на запад към Елено-Твърдишкия дял на планината, минавайки през редица местности, докато се изкачат на вр. Чумерна.
1867 юни, 26 – 28 – движи се с четата в планината, спускайки се от вр. Чумерна на юг [към Хаинбоаз, дн. Проход на републиката] в Елено-Твърдишкия дял на Стара планина.
1867 юни, 28 – 30 – продължава похода заедно с четата [която от Хаинбоаз се отправя към Шипченския проход]; навлизат в Тревненско-Шипченския дял на планината, следвайки пътя по билото й, по Ивановата пътека, през вододела между р. Дъбовска и р. Родова до Бедеците и до Енинскага мандра. Оттук четата се движи по посока към вр. Св. Никола [дн. вр. Столетов], пресича пътя от Шипка към Габрово и, след като пренощува на 29 срещу 30 юни в дола на р. Козя, на сутринта се изкачва и навлиза в гористата и мъчнодостъпна местност Узана [Габровско].
1867 юли, 1 – поместено е съобщение във в. „Македония“ (I, бр. 31 от 1 юли 1867), което е обнародвано и във в. „Турция“ (III, бр. 49 от 1 юли с.г.), за появяването и пребиваването на четата в Сливенско.
1867 юли, 1 – 4/6 – придвижва се заедно с четата към Троянско-Калоферския балкан – от местността Узана през вр. Черната могила по дола на р. Летница, продължавайки на северозапад към вр. Корите; през вр. Бухала и Червената стена до района на планинския масив Триглав. На 2 юли четата спира за почивка и набавяне на храна; на следващия ден достига до Марагидик [дн. вр. Русалка], след което покрай вр. Юмрукчал [дн. вр. Ботев], като пресича р. Тунджа, навлиза в Карловската планина, отправяйки се към Карловско, където от близките мандри се снабдява с храна.
1867 юли, 7 – сутринта – отделя се от четата с разрешение на войводата П. Хитов в местността Саръкая и се спуска към Карлово по Карловската пътека покрай Сучурума, за да се види с майка си и близките си, а според някои източници – и със специална задача, като предварително е уговорил мястото („лозинката – сечено дърво“) и времето за включването в четата после. Това е отбелязано от него в недовършената му автобиография: „От планини слизах, за Карлово отивах с Тюрюмето Иван аз да се видех, сам-саминичек, обкичен, обръжен: с пушка белгийска и чиф[т] пищови, и остра сабя на мен блещяха.“ Писарят на четата Ив. Кършовски бележи в дневника на четата: „7 юли; на тоя ден Дякона – В. Левски – слезна в Карлово. Бюлюкбашията излязъл с потеря да ни гони.” Четникът П. Тодоров също е записал това събитие в своя дне¬вник: „При Арнаутските колиби, на три часа от този Балкан [Карловския], нашият знаменосец се отдели и слезе в Карлово, а бюлюкбашията излезе на мандрите. Ние обаче отидохме в едно дере, гдето и дяволът няма да ни види.“
1867 юли, 7 – подгонен е от потеря, на която дава силен отпор; успява да се укрие до мръкване в „зелените мамули“ – както отбелязва в автобиографията си – и вечерта да се промъкне в града незабелязано заедно е „работници хора“.
1867 юли, 7/8 [?] – престоява в Карлово, среща се с близки и узнава, че двамата му съратници – Ив. Тюрюмето и Хр. Пулев, – на които с писал преди това писма, за да ги уведоми за идването си в България и да ги привлече към акцията, са във Видинския затвор. [За това негово посещение е писано по-късно във в. „Народност“ – вж. IV. 1869 март, 23.)
1867 юли, 8/9 [?] – напуска Карлово [след което там са направени обиски и арести] и се отправя към Балкана, за да догони четата си и според дадената дума да се срещнат в уговореното време и на уреченото място. Стига това място, след като върви „ден и нощ и скъсва „едни цървули“, но не намира четата, която не го изчаква, за да избегне преследването на появилата се потеря.
1867 юли, 8 – 9 – четата продължава пътя си, оттегляйки се в Троянско-Калоферския дял на планината, като прехвърля билото й по стръмния скат на вр. Амбарица [дн. вр. Левски! и стига до р. Черни Осъм, където се сблъсква с турска потеря.
1867 юли, 8 9/10- включва се отново в четата след три дни път от Карлово по Карловската пътека, през Саръкая, като прехвърля билото на планината между вр. Амбарица и вр. Купена и се спуска към местността Смесите, където дочаква четата. В дневника Ив. Кършовски бележи, че това става на 10 юли: „Излязохме от Краището и се събрахме с Дякона.“ Тук четата вероятно престоява един ден.
1867 юли, 12 – 14 – продължава заедно с четата похода към Златишко- Тетевенския балкан; минават през дефилето на р. Черни Осъм край Троянския манастир; след кратък престой поемат пътя по билото на планината, спускайки се на 14 юли под стражарниците при местността Троянския вход [Троянските врати).
1867 юли, 14 – 15 – движи се заедно с четата на запад по поречието на р. Бели Осъм. На 15 юли прехвърлят вр. Ушите и се спускат към Тетевенската река [Бели Вит], на чиято лява страна „се намирало Барутхането [Барутчийницата]“; оттам по билото на Зелениковец, през дола на Неновите колиби, достигат до долината на реката.
1867 юли, 15 – 17 – продължава похода заедно с четата в Златишко-Тетевенския балкан покрай р. Рибарица, в която през нощта срещу 16 юли пада четникът Иван Тодоров (Капитан Иван), получава тежка простуда и след три дни умира. Четата продължава похода и, следвайки пътя край реката, достига до тетевенските колиби, на „два часа от Тетевен“. Походът е затруднен от грижите за болния четник и четата спира за известно време, за да си почине.
1867 юли, 18 – 19 – придвижва се по билото на планината от Златишко- Тетевенския балкан към Етрополската планина с четата, която достига до Братаница и продължава към местността Ортаконак,
където па 18 юли в местността Коджаюрт [Тетевенско] умира Капитан Иван. Четата спира в закътаната падина, за да събере сили и отдаде със залпове последна почит на починалия другар. Тук погребват и тленните му останки. Левски взима участие в ритуала, като измива главата на починалия. На следния ден поемат отново пътя в планината, излизайки по билото на Златишкия балкан.
1867 юли. 19 – 22 – продължава да се движи с четата; поемат път към Етрополския и Орханийския [дн. Ботевградски] дял на Стара планина, но посока към с. Врачеш. Пътят им е следният: Коджаюрт [покрай вр. Паскал, югозападно йод Челонешка баба] – Говедарника – вр. Баба – вр. Звездец – северозападно от Арабаконашкия проход [дн. Ботевградски]. По време на този преход четата се събира на 19/20 юли при Мандрите в Златишкия балкан с остатъците от четата на Ф. Тотю и води на 21 юли успешно сражение с „40 души потеря“, предвождани от златишкия мюдюрин”, след което се оттегля бързо към билото на планината по посока вр. Баба.
1867 юли, 22 – поместено е съобщение във в. „Турция“ (IV, бр. I от 22 юли 1867), опровергаващо информациите в някои чужди вестници („Вандерер“ и „Монд“) за избухнало въстание в България, в което се изтъква, че слуховете са неверни и че се касае само за минали през Дунава чети, предвождани от П. Хитов и Ф. Тотю.
1867 юли, 22 – 27 – след нощувка на 22 срещу 23 се изтегля заедно с четата в планината през вр. Звездец; спускат се към Етрополско по пътеката към Арабаконак [дн. Ботевградски проход], вървят през гората, достигат до вливането на р. Бебреш в р. Еловска и следват пътя по поречието до с. Врачеш. През следващите два дни – 24 и 25 – четата се изкачва по билото „на връх планината Р[ъ]жана“, движи се наляво под вр. Клисура; пресича на 26 юли р. Искър близо до с. Зверино, където се разминава с потеря от 30 – 40 души. На 27 юли четата възлиза и се движи нататък по билото на Врачанския балкан по посока към Берковско.
1867 юли, 28 – в писмо на В. Иванов – Копривщица, до Н. Геров – Пловдив е отбелязано за сражението със златишкия мюдюрин следното: „Преди 6-7 деня златишкий мидюрин отишел при [с.| Челопеч в една мандра, гдето остал и да преспи с няколко запти¬ета. Вечерта, часа на 2, излезли и 7 – 8 душ[и], хванали мидюрина, а заптиетата, като видели, налетели, н[о] в същото время ся ранили . После откак [в]зели на мидюрина сахата [часовника], пръстене и други някои работи, пустили ги; н[о] заптиетата, види ся, много [са] ранени, че с кола ги закарали в Златица.“
1867 юли, 28 30/31 – продължава да се движи в Берковския балкан [южно от Берковица] с четата, която следва пътя на запад в посока към вр. Ком, към тогавашната сръбско-турска граница. Минават край селото Дупни връх [дн. Дружево], изкачват се на върха [Гарванец] и като научават, че наблизо се движи потеря, отбиват се „надясно към Берковица“, следвайки пътя Враца – Берковица – Клисура. През нощта на 29 юли излизат над с. Дервент Клисура [дн. Бързия] и прекарват нощта на 29 срещу 30 юли в „един гъст храстак“. Привечер четата поема изкачване до билото на планината към Клисурската мандра; преследвана от потеря [тръгнала по донос на митрополит Доротей], бързо се изтегля към Острий връх [Остра чука], където стига през нощта и пренощува в гората.
1867 август, 1 – 4 – продължава заедно с четата пътя на запад. Навлизат в Пиротската планина [Западна Стара планина, наричана Светиниколска]. На 3 август се установяват за кратко на бивак в мест-ността Топлу дере [Топли дол] срещу Бабин зъб. Като се движи нощем през планината, в зори срещу 4 август четата пресича сръбско-турската граница, минавайки през местността Иванова ливада – тук завършва бойният път на четата.
1867 август,4 – 10 – пътува с четата към гр. Княжевац, минавайки през „някои сръбски села. Към 10 август четата е вече в града.
1867 август, след 10 – 19 – пребивава заедно с другарите си в Княжевац, където остават на по-дълга почивка и получават материална подкрепа.
1867 август, 20 – 21 – напуска Княжевац на път за Белград заедно с П. Хитов и Ив. Кършовски. Останалите четници се отправят през Радуевац и Груя към мошията на Берон, управлявана от Т. Попов [Папазов], на румънския бряг на Дунава.
1867 август, 22 – 26 – пребивава заедно с Хитов и Кършовски в Белград в „Хайдут Велковото кафене” [където вероятно е имало и хан].
1867 август, 26 – септември, 9 – живее заедно с двамата в Белград.
1867 септември, след 9 – записва се във Втората българска легия.
1867 септември – 1868 април/май – пребивава в Сърбия, главно в Белград, където се включва [от септ. 1867 до апр. 1868 г.] като легист във Втората българска легия [организирана за военно обучение на български младежи от Добродетелната дружина – „ старите“
– с подкрепата на Одеското българско настоятелство и със съдействието на руското царско правителство. Поддържа връзки с другари от Първата българска легия [Хр. Иванов-Големия, Ив. Кършовски, Т. Пантелеев и други] и с българи, учащи в Белград [Ан. Кънчев, П. Берковски и др.]; завързва нови познанства с по-млади легисти [М. Греков и други, а може би тук се запознава и с Л. Каравелов]. Не посещава редовно лекциите поради сериозно заболяване през зимата и прекарана операция. Оздравява благодарение на силния си организъм и грижите на П. Хитов, на брат си Хр. Кунчев [който не е приет в легията по здравословни причини и работи като абаджия] и на верните си приятели [Хр. Иванов, М. Греков и др.].
1867 след септември – 1868 [?] – пише [вероятно в Белград] в стихотворна форма недовършената си автобиография („ не щях да
съм турский и никакъв роб “), която съдържа ценни биографични сведения за: родно място, родители, национална принадлежност, първи стъпки в освободителното движение, участие в четата на П. Хитов (1867), посещение в Карлово през юли с.г., схватки с неприятеля.
1867 октомври [?] – полага успешно първите изпити като легист.
1867 ноември – декември [?] – минава успешно и през втория кръг от изпитите.
1867 – 1868 [?] – фотографира се в цял ръст в четническо облекло
1868 – фотографира се в Белград в две групови снимки: заедно с брат си Хр. Иванов Кунчев и приятеля си Хр. Иванов-Големия и с други легисти