1868 г. януари, началото – възнамерява през ранна пролет да посети с малка дружина България, за да се срещне със свои съмишленици и да ги подготви за бъдещи по-големи революционни акции.
1868 г. януари, втората половина – прави опити да се срещне лично с Н. Геров, посетил за кратко време Белград, за да разговаря с него за бъдещите си планове по освободителното дело и да го помоли за съдействие пред ръководството на легията, за да го освободят по-рано и да замине за Влашко ,,преди априлия 20“.
1868 г. февруари, 1 – пише от Белград писмо до Н. Геров в Пловдив, с което го уведомява: „При дохожданието ви в Белград додох някой път при вас дано ви намерех сами, да ви кажа, че искам да изляза пред[и] времето. Макар за 25 дена да си дода по нашите места, да се намеря с познатите ми, от които се чака нещо. Затова
моля ви сега писмено да преди априлия 20 с някое средство да ме искате за във Влашко и оттам да ми се дадат 6 дълги пушки и 6 къси револвера, които се отзад пълнят.“ Към писмото си прилага две свои снимки, „ходящ“ т.е. в цял ръст – едната за Геров и другата за д-р Р. Петров, както и няколко „писъмца“. Подпис: Васил И. Лъвский из Белградската академия – новообразувана Бугарска чета.
1868 г. февруари, 1 – пише писма до съмишленици в България, които препраща чрез Н. Геров.
1868 г. зимата – разболява се тежко (вероятно от язва в стомаха), лежи във военната болница и в частна квартира, където го лекуват с рецепти от народната медицина. Опериран е в болницата. За него се грижат приятелите му Хр. Иванов-Големия, М. Греков, Ан. Кънчев и най-вече брат му Хр. Кунчев, а П. Хитов помага материално.
1868 г. март/април – пише от Белград писмо до П. Хитов, който е също в Белград, за да му благодари за грижите и помощта във връзка с боледуването си; моли за малък заем, който по-късно ще изплати; уведомява го, че е решил да работи всеотдайно и по-новому за освобождението на отечеството, с думите: „ ако испечеля, печеля за цял народ, ако изгубя – губя само мене си.“ Подпис: 67-ий ваш хоръгвоносец – В. И. Лъвский.
1868 г. април, първата половина – напуска Втората българска легия, разтурена окончателно в края на април от сръбското правителство, сменило курса на политиката си спрямо българското националноосвободително движение, когато легистите биват подложени на гонения.
1868 г. май – напуска Белград и се отправя за Румъния, след като се уговаря с другарите си Хр. Иванов-Големия и други да го изчакат по-късно в Неготин.
1868 г. май – юни, началото – посещава Турну Мъгуреле, където се среща с В. Ганчев-Плевнелията, с когото се уговарят да организират малка чета и да минат в България.
1868 г. след май – юни – получава писмо от Д. Ценович от Букурещ.
1868 г. след май – юни – посещава Букурещ, за да се срещне и разговаря с Хаджи Димитър във връзка с подготвяната от него чета, но не одобрява „тяхната организация“, защото били „около стотина души“ и се връща обратно в Сърбия – в Зайчар.
1868 г. юни, края – юли, началото – посещава Зайчар, за да потърси там другарите си, с които междувременно се разминава и да организира чета за България, но е задържан от местните власти за известно време в затвора. По-късно отбелязва за този инцидент в свое писмо (11 април 1871 г.) следното: „И аз на 68-мо лято бях затворен в Зайчар в тъмницата, защото съм бил проповядвал на тамкашните българи да умират за българщината си, че им е отечество; йоще и че им съм показвал по кой начин да се земат на оръжие и как да преминат границата, щото да не би да се компрометира Сърбия. Това беше показано същото на тамкъшният началник, а той не иска ни да чуе и ме затвори, като ме заплашваше и йоще, че щял да ме даде в робиашите (каторжниците). Секиму са известни от 62-ро – 68 лято техните (на сръбските власти) пречки на вместо за нас .“
1868 г. лятото [?] – арестуван е за кратко време в Румъния (Букурещ) заедно с други български националреволюционери във връзка с преминаването в България на четата, предвождана от Хаджи Димитър и Ст. Караджа. Румънското правителство предприема тези мерки, получило остра нота от турското правителство за новата бойна акция на българите, подготвена на румънска територия. Освободен е по здравословни причини (незараснала рана след прекараната операция в Белград).
1868 г. септември, 11 – в писмо на Хр. Марков – Крайова, до П. Хитов – Белград, е отбелязано за това арестуване следното: „. . .Наред с арестите на много българи . . . и Дякона е бил затворен неколико дена, но са го пуснали чрез [т.е. поради] раната му, за да се цери.“.
1868 г. септември – декември, началото – пребивава няколко месеца в Букурещ, където се запознава с Хр. Ботев; поддържа връзка с членове на читалище „Братска любов“ (основано в 1861), което по това време е център на патриотичната българска емиграция и най-вече на младите.
1868 г. октомври/ноември – декември, първите дни – живее заедно с Хр. Ботев в запустяла воденица край Букурещ.
1868 г. декември, началото – Хр. Ботев в писмото си до К. Тулешков [?] прави следната характеристика за него: „. . .живея на самия край на Букурещ, в една вятърничева воденица, заедно с моя съотечественик Васил Дякона. За препитанието ни не питай. Приятелят ми Левски, с когото живеем, е нечут характер. Когато ние се намираме в най-критическо положение, то той и тогава си е такъв весел, както и когато се намираме в най-добро положение. Студ, дърво и камък се пука, гладни от два или три деня, а той пее и все весел. Вечер, дордето ще легнем – той пее; сутринта, щом си отвори очите, пак пее. Приятно е човеку да живее с подобни личности!“
1868 г. декември, началото – готви се за обиколка в България с проучвателна и агитационна цел, като получава морална и материална подкрепа от Българското общество (обществено-политическа групировка на буржоазнолибералните среди на българската емиграция в Румъния, съществувала от юни 1868 до началото на 1869 г. като продължение на ТЦБК, в която влизат бивши членове на комитета, представители на Българската добродетелна дружина и някои от „;младите“).
1868 г. декември, преди 6 – получава от Българското общество в Букурещ чрез Д. Ценович 30 турски лири за предстоящото си пътуване из България.
1868 г. декември, 6 – пристига в Турну Мъгуреле, откъдето възнамерява да тръгне за България (минавайки през Цариград с параход по Черно море); в града се свързва с Д. Попов и Т. Ковачов, бивши членове на ТЦБК, от които търси съдействие за пътуването си.
1868 г. декември, 7 – в писмото на Т. Ковачов – Турну Мъгуреле, до П. Хитов – Белград, е отбелязано за неговото пътуване следното:
„Васил Дякона дойде вчера и иска да го улесним, за да иде
в Цариград и оттам в дома си. И като науча търговията му (интереса), ще ви ява с 2-ро писмо повторно.“
1868 г. декември, 7 – 10 – пътува с параход по Дунава, по суша и по Черно море до Цариград.
1868 г. декември, 11 – тръгва от Цариград за България, което е отбелязано в писмо на Т. Ковачов – Турну Мъгуреле, до П. Хитов – Белград: „ Васил Дякона стигна благополучно в Цариград и на 11 декември замина за отечеството си.“