1869 г. януари, преди 25 – според писмо от 5 февруари 1869 г. – Галац, писано от неустановен автор до неустановен адресат в Букурещ, след „благополучното пристигане на Дякона Левски в Цариград“, той „тръгнал за Румелия“ – тук означава Южна България.
1869 г. януари, преди 28 – според писмо на Ив. Кършовски от 28 януари 1869 – Гюргево, до П. Хитов – Белград, заминал от Цариград за Света гора и оттам може би за Солун.
1869 г. януари – февруари, 23 [?] – пътува из Южна и Северна България с агитационно-проучвателна цел, посещавайки много градове и села, между които Пловдив, Перущица, Карлово, Сопот, Казанлък, Сливен, Търново, Ловеч, Плевен и Никопол, където прехвърля Дунав и се озовава отново в Румъния – в Турну Мъгуреле, откъдето е тръгнал преди три месеца.
1869 г. февруари, 5 – неизвестен деец от Галац осведомява свой познат в Букурещ: „Писах ви на 25 прошлия месец -(т.е. януари) и ви известих за благополучното пристигане на Дякона Левски в Цариград и че в същий ден тръгнал за Румелия.“
1869 г. февруари, 13 – Т. Ковачов – Турну Мъгуреле, информира П. Хитов – Белград: „В известие ви е, че г-на Васил Дякона стигна благополучно в Цариград и на 11 декември замина по търговията си към отечеството си (т.е. по обиколка из България)…, на което тия дни, като ми пише що е купил (какво е свършил), не ща забравя от да ви явя.“
1869 г. февруари, преди 24 – пристига в Никопол, за да се прехвърли в Румъния.
1869 г. февруари, 24 – приключва първата си обиколка из България.
1869 г. февруари, 25 – в писмото си Т. Ковачов – Турну Мъгуреле, до П. Хитов – Белград, пише за него: „Вчера пристигна В. Левский от отечеството ни, за да приемне „лозинката“ (нови инструкции и печатни прокламации) и да се върне пак през Никопол; и тъй като немах сигурна лозинка, сговорихме се, за да иде в Големото село (в Букурещ), и заминува. Дякона, като излязал неповреден от Цариград и следвал из Тракия и Болгария, дето ви е познато и като се разговарал със сичките познати и от Филибе – Пловдив с консула руски – Н. Геров – само в Рила не е можел да иде, щото е опасно .
1869 г. февруари, след 25 – заминава от Турну Мъгуреле за Букурещ, за да се срещне с Ив. Касабов и да се сдобие със „сигурна лозинка“ т.е. пълномощно и прокламации.
1869 г. февруари, края – март, първата половина – пребивава в Букурещ, където подготвя новата си обиколка из България.
1869 г. март, 1 – възнамерява да замине отново за България с още един агитатор, с когото да обикалят и установяват връзки със съмишленици и симпатизанти на делото; отлага пътуването за по-късно, за да проучи състоянието на работите в Букурещ и да се срещне с Ив. Касабов.
1869 г. март, 11 – в писмото си Хр. Георгиев – Букурещ, до Н. Геров – Пловдив, страхувайки се, че агитацията на Левски ще увлече народа, предупреждава: „. . . на приказките на Дякона, кажете да не дават уверение.“
1869 г. март, преди 14 – пише писмо от Букурещ до Т. Ковачов – Турну Мъгуреле, с което го уведомява, че очаква завръщането на Ив. Касабов, от когото ще получи прокламациите и необходимите разписки за заминаването му.
1869 г. март, 14 – Т. Ковачов – Турну Мъгуреле, пише до П. Хитов – Белград: „Тия дни беше тука И. Касабов – дава добри надежди. Приех писмо от Левский, който ми пише, че дошел един като него търговец (революционер) в Голямото село (Букурещ) от страната на неколико търновци…; щели да излязат за панаира (да въстанат), но оставили да видят перво как отива тукашната пияца (т.е. подготовката), щото, като се споразумее с връщането на Касабова, ще им печата прокламации и кондрати, за да заминат 2-мата: Левский и Д. – да зафанат работа по отрано със скаунашите, които имат в Търново или Търновско, Сливен, София, Пловдив, Перущица и др., с намерение за Воскресение м. април да бъдат в работа (т.е. да започнат борбата). И Касабов замина оттука за Голямото село и наскоро ще ми пише, като дойде и Левски, да му видя кондрата. И ще ви явя подробно…“
1869 г. март, след 14 – преди 27 – среща се с Ив. Касабов в Букурещ във връзка с получаването на прокламации и други документи.
1869 г. март, 23 – във в. „Народност“ е поместена дописка, озаглавена „Писмо от България“, за нелегалното му кратко пребиваване в Карлово през 1867 г. (вж. тук 1967 г.), когато бил знаменосец на четата на П. Хитов, след което имало обиски, преследвания и арести.
1869 г. март, преди 27 – напуска Букурещ и се отправя за Турну Мъгуреле, където престоява известно време с кратки прекъсвания.
1869 г. март, 29 – Т. Ковачов – Турну Мъгуреле, пише до П. Хитов – Белград за него следното: „. . .Левски дойде от Голямото село и очаква да му престигне средство (вероятно пари и прокламациите), че да иде да разнесе пари на скаунашите (т.е. на революционните дейци в България), додето доде времето на панаиря (въстанието).“
1869 г. март – април [?]- запознава се с Ан. Попов Попхинов в Турну Мъгуреле в дюкяна на брат му Д. Попов, с когото се среща и в дома на Д. Попов. Разговаря с него и го привлича към делото за осъществяването на конспиративната връзка между Турну Мъгуреле – Никопол – Плевен – Ловеч; натоварва го да препрати два пакета с „около две хиляди броя прокламации, написани на турски“ в Плевен, които ще мине по-късно да прибере, и го осведомява, че се готви да замине за България през Цариград – Одрин заедно със С. Младенов.
1869 г. април – в Букурещ е отпечатана на български и турски език съставената вероятно по-рано от Ив. Касабов прокламация от името на „Привременното правителство в Балкана“, която Левски трябвало да разпространи при обиколката си из България.
1869 г. април – отива заедно с Хр. Иванов-Големия за кратко време в Русе през Гюргево, за да срещне и привлече към делото Ст. Попов, бивш съратник на Г. Раковски, но не го намира и се връща отново в Турну Мъгуреле.
1869 г. май, 1 – август, началото на септември [?] — осъществява втората си обиколка из България с организационни задачи: да посети редица селища в Южна и в Северна България; да се срещне с другари – съмишленици на революционното дело, и с други вътрешни дейци, съидейници на бившия Таен централен български комитет, за да ги привлече да се включат в борбата; да разпространи между българското и турското население прокламацията, която завършва с призива: „Братя българи, дръзновенно прочее скочете всички на оръжие против вашите столетни огнетители.“
„Ст. Планина, априля 1869. От Привременното правителство в Балкана“ следва печат.
1869 г. май, около 6 – отбива се в Никопол оттам може би отива и до Плевен, за да прибере препратени там пакети с прокламации на турски език.
1869 г. май, преди 9 – продължава пътя си по Дунава и после по море до Цариград?, където пребивава няколко дни – среща се с представители на местната българска колония, разговаря с тях по бъдещите действия за освобождаването на България; влиза във връзка и разговаря може би по това време с предполагаеми агенти на руското правителство 3. Стефанович и др.
1869 г. май, – Х. Ковачов – Турну Мъгуреле, в писмо до П. Хитов – Белград, пише следното: „За Левский ви писах, че на 1[?] май тръгна благополучно от Цариград за панаира (за обиколката в България). По-преди пратихме книгите (прокламации и квитанции) за панаира.“
1869 г. май, 14 -27 – Х. Ковачов – Турну Мъгуреле, в две писма до П. Хитов – Белград, го осведомява за Левски: „В известие ви е, че Дякона на 6 того месеца дойде в Плевен и Никопол, та си прие полиците  и потребните , че тръгна вече за панаира.“ „Левский дойде до Никопол, дадох му полици и откакто е заминал, не ми е писал нищо.“
1869 г. май, първата половина – Т. Ковачов – Турну Мъгуреле, в писмо
без дата пише до П. Хитов – Белград: „В известие ви е, че Левский следва добре [т.е. обиколката му върви добре]; от 500 овни купени [т.е. от събраните 500 борци] и не искарани на соват [на паша, т.е. още не са излезли в Балкана]. Л[евский] отиде към Солун, за да се споразумее с х. Д[имитър], за когото се носели слухове, че е още жив, а някои от четниците му се укривали в Св. гора и в Рила.“
1869 г. май, втората половина – отправя се към Южна България [?].
1869 г. май, 23 – 26 – пребивава в Пловдив и Пловдивско, където разпространява прокламациите на български и на турски език.
1869 г. май, 26 – руският вицеконсул от Одрин Ив. Иванов осведомява с писмо Н. Геров – Пловдив, че в България са влезли трима „емисари“ – агитатори на революционното движение, от които може би единият е бил Левски.
1869 г. май, 30 – Н. Геров – Пловдив, пише до Хр. Георгиев – Букурещ, следното: „Преди 6-7 дни заминал оттука Дяконат; и както тука, така и насъде, отдето е минал, е показал прокламация една на блъгарский язик – за блъгарити – с печат „Привременно българско правителство“, а другата на турский язик – за турците .“
1869 г. май, края – юни, началото – посещава Перущица, Пазарджик и други селища.
1869 г. юни, 14 – Хр. Георгиев – Букурещ, пише до Н. Геров – Пловдив: „Прокламациите, що сте видяли у Дяконат, тия ся типариха тука от Т. Райнова и Ив. Касабова и ся придадоха сичките на Дяконат, за да ги раздаде. Дяконат е онзи, дето прави лажливите писма на Райнова, за да ся рекомандува, чи е добар шпионин;
какъвто е Райнов, такъв е и Дяконат.“
1869 г. юни, 15 – Т. Ковачов – Турну Мъгуреле, до П. Хитов – Белград, в две писма – (второто е без дата) – отбелязва: „Очаквам без друго известие от Левски; и ако се забави отваранието на панаира [обявяването на въстание], ще дода; ако ли е наскоро, не ще мога да дода. Като отговорил Л[евски], чи е наскоро, може да ви и телеграфирам. Нямам още никакво известие от Левский.“
1869 г. юни, края – юли, началото – пребивава в Сопот, където задигат палтото му, в което турската полиция намира компрометиращи го документи и чуждо тескере.
1869 г. юли, 17 [ст. ст.] или 29 [н. ст.] – Т. Райнов – Букурещ, до Гр. Начович – Виена, съобщава, че е получил писмо от Дякона, с което го уведомил за покупката на кон, необходим за обиколките му.
1869 г. юли, 18 – Н. Геров – Пловдив, пише до Хр. Георгиев – Букурещ: „Преди някой ден Василий Левский (Дяконът) ся намирал в Сопот и някой си смъкнал сюртюка от гърба [му].“
1869 г. юли, края – август, началото – посещава Чирпан, Стара Загора, Нова Загора, Сливен и други.
1869 г. август, края – отправя се за Румъния, преминавайки вероятно през Ловеч, Плевен и Никопол; завръща се там с убеждението, че народът не е готов да въстане и че е нужна системна подготовка, която да се ръководи от център вътре в страната.
1869 г. август, края – 1870 май, края – пребивава десет месеца в Румъния в различни селища, Александрия, Букурещ, Галац и вероятно най-дълго вТурну Мъгуреле; среща се с много дейци, представители на различни идейни течения, разговаря и спори с тях за българското националноосвободително движение, убеждавайки ги, че борбата трябва да премине на качествено нов етап – системна подготовка за всеобщо въстание чрез организиране на гъста мрежа от революционни комитети вътре в страната, ръководена от вътрешен ЦК.
1869 г. септември, около 1 – приключил втората си обиколка из България. Заминава от Турну Мъгуреле през Александрия за Букурещ.
1869 г. септември, 5 – 16 – Т. Ковачов – Турну Мъгуреле, пише писмо до П. Хитов – Белград: „Левский дойде от панаиря [т.е. от обиколката из България]. Питах го за добитъка [за подготовката на народа], твърде е слаб и ще го презимува за напролет [т.е. отлага подготовката за въстание за идващата пролет] – според мнението негово. Идеше от Голямото село [Букурещ], отиде през Александрия за Големото село.“
1869 г. септември, преди 6 – замисля за 25 с.м. организирането на събрание в Галац с представители на България – от Търново, Лясковец, Трявна, Сливен, Габрово.
1869 г. септември, преди 6 – посещава Галац, където влиза във връзка с Г. Казака относно заплануваното събрание с представители от България.
1869 г. септември, 6 – пише писмо до Хр. Иванов-Големия – Търново, комуто нарежда да влезе във връзка с представители от околните селища – Лясковец, Трявна, Габрово, Сливен, – за да изберат и изпратят в Галац представители за насроченото на 25 с.м. събрание.
1869 г. септември, след 6 – пребивава в Турну Мъгуреле, в дома на Д. Попов, където чака телеграфически известия за пристигането на представителите в Галац.
1869 г. септември, 9 – Т. Ковачов – Турну Мъгуреле, пише до П. Хитов – Белград: „За В. Лъвский ви явих преди една седмица, че замина за Александрия атлия [т.е. на кон] – тъй е минал от Т[урско], но кадя отива, кога ще се върни, не ми яви, щото нямах време да разговаря подробно [с мене]; каза ми, че ще ми пише.“
1869 г. септември, преди 10 – пребивава в Бекет, където се среща с Ив. Соколов.
1869 г. септември, преди 23 – заминава за Букурещ, за да участвува в подготовката на събранието във връзка с организиране на Българското книжовно дружество (учредено на 26 – 30 септ. в Браила).
1869 г. септември, 23 – подписва заедно с още 24 души, събрали се в читалище „Братска любов“ – Букурещ, пълномощно писмо, дадено на Д. Ценович и Л. Каравелов, които са определени да вземат участие в Учредителното събрание в Браила за организиране на БКД – бъдещата Българска академия на науките.
1869 г. септември, 25 – организира [?] запланираното събрание в Галац с представители от България.
1869 г. септември, края – октомври/ноември – пребивава в Букурещ във връзка с основаването на БРЦК; обсъждат с Л. Каравелов въпроса за издаването на в. „Свобода“ като орган на комитета.
1869 г. октомври, 2 – Ив. Соколов – Бекет, пише до П. Хитов – Белград, че Левски е минал преди 20 дни и го е информирал „за отсреща [т.е. за България], че добре върви работата“ и че Хитов е писал писмо до Сливен.
1869 г. октомври, 23 – Жилвекурт [таен агент на ТЦРК] – Цариград, до ТЦБК [който всъщност вече е разтурен] – Букурещ, пише: „Дякона [В. Левски], ако е още във Влашко, да ни дохожда в Турско – да чака, догле дода.“
1869 г. октомври, след 23 – разобличава в „шарлатанство“ руския агент – Зечо Стефанович, изпратен от царското правителство, който успял да се вмъкне сред революционните дейци; за това пише следното: „С факт имам да докажа, че с руски агенти съм имал да работя, без да знам. В 69-о лято препоръчан единият от одеските българи за добър помощник на българите; пък не излезе така? Улових му няколко шарлатанлъци и хайде, отгдето е дошел.“
1869 г. ноември, 7 – излиза в Букурещ първият брой на в. „Свобода“ (орган на БРЦК, редактиран от Л. Каравелов), в чиято програма е отбелязано: „Целта на „Свобода“ е да защищава българските интереси и да показва на българският народ път, по който треб[в]а той да върви, за да може по-лесно да достигне до своето нравствено съвършенство и до своята политическа независимост.“
1869 г. декември, преди 13 – пребивава в Гюргево, където се среща с Ив. Кършовски, Св. Сапунов Миларов, Г. Живков и други дейци, за да разговарят върху бъдещи планове по освободителното дело.
1869 г. декември, 13/25 – Св. Сапунов – Гюргево, осведомява Дж. Биадискини – Цариград, за дейността на Г. Живков, който се опитал да състави комитети в Русе, Търново, Габрово, Трявна, Тулча, Плевен, Сливен, Лом, Видин и Свищов, и на Ив. Кършовски, който „ще работи за съставянието на клубове“ във Влашко. Пише му за „старите комитети, които не съществуват вече, защото основата, върху която бяха създадени са съборила“, за „Левски (Дякона), един от революционерните началници и най-дръзновения готов да тръгне за в България да събира хора, да ся приготвят да въстават на бой на първа пролет“, когото Кършовски повикал в Гюргево, „за да разискваме и да решиме работите добре; да не би да направиме някоя грешка. Г[-н] Левски е сега в Т. Мъгурели г. Попович го помага в предприятието му. Имал една мечта: да събира всичките пръснати революционерни сили и да ги подчини на една програма, която ще бъде двигателя на общата ни работа за свободата“.