1871 януари – декември – пребивава през цялата година в България и развива активна дейност: организиране и укрепване на комитетската мрежа; изработване и разпространение на идейно-пропагандни материали и отчетна документация (Проектоустава на БРЦК – „Наредата“, окръжни, заплашителни и други писма); събиране на средства и набавяне на оръжие; въвличане на широките кръгове към комитетското дело. Тази огромна работа подхваща отначало сам, като прави и редица обиколки из страната, а през втората половина на годината – и с помощта на изпратените му от БРЦК помощници – Ан. Кънчев и Д. Общи. Същевременно води най-оживена кореспонденция с дейците в страната и най-вече с намиращите се извън нея – в Румъния, Сърбия, Русия – не само за да ги информира за провежданите начинания и състоянието на духовете, но и да ги убеди в правилността на започнатото дело: изграждането и функционирането на Вътрешната революционна организация, ръководена от вътрешен ЦК – единственият правилен път, който може да осигури успех на бъдещата национална революция. Изпраща дописка до в. „Свобода“ и полага грижи за разпространението му.
1871 януари, около 1 – съставена е прокламация към българите от името на Привременното българско правителство в Балкана, в която е отразен накратко изминатият дотогава дълъг път на идейнополитически и организационно-методични търсения за избистряното на новата, правилна концепция, с думите: „…При толкова опити едва сполучихме да измислим реченото средство и то веч се осъществи, доколкото го изискваше нуждата.“ Прокламацията е с дата 1 ян. 1871 г., Стара планина.
1871 януари, 7 – подарява  портрета си на С. П. Димитров с автограф: „В знак за напомнювание за приятелството с г-н С. П. Димитров. 1871 яну[ари] 7 -Левски.“
1871 януари, 8 – пише писмо от Българско – Ловеч, до Джуро Г. Живков и Т. Райнов – Гюргево: иска обяснение за неизпълнените задачи.
1871 януари, 8 – изпраща писмо от Българско – Ловеч  до революционни дейци в Румъния – Л. Каравслов, Д. Ценович, Т. Райнов, Г. Живков, Ив. Кършовски, в което критично пише „общо срещу работите им във Влашко“, от което си прави колие в „три коли“; от него става „ясно и истинно как мъчно се е работило в Българско без подкрепа от нийде и в нищо” и как „ни са и бъркали работите ни според техните лъжливи обещания и бъркотии“.
1871 януари, преди 26 – отправено е до него – в Българско [Ловеч], – писмо от Г. Живков – Гюргево, в отговор на писмото му от 8 с.м.
1871 януари, преди 28 – отправено е до него в Българско [Ловеч] писмо от Л. Каравелов – Букурещ, с което иска да го информира „как върви работата в Българско и накъде сочи.
1871 януари, преди 28 – пише недовършено писмо – дописка  до Л. Каравелов – Букурещ, [вероятно в отговор на негово писмо], в което опровергава твърденията на някои европейски кръгове, че българите са доволни от положението си и не желаят да се борят за свободата си, започвайки с думите: „Г-н редакторе на вес[т]ник ,,Сво[бода]“, питаш ме как върви работата в Българско и накъде сочи? Като ми казваш още, че вънкашните, уж свободолюбиви г-да европейци в[ъв] [в]сяко събирание отваряли въпрос и за нас българите, да ни дадат и нам правата като на всеки народ. Още и че народът най-добър живот живее с турчинът и обича царят си.“
1871 януари, преди 28 и на 28 – пише от Българско дописка до редакцията на в. „Свобода“ – Букурещ [вероятно продължение на недовършената, описана по-горе дописка]: запазена е в два варианта:
1. Като дава висока оценка на задачите и мисията на в. „Свобода“ и на работата на неговия редактор Л. Каравелов – „чисти свободен вестникар български“, което личи от поместените във вестника материали, подчертава необходимостта от разбирателство между балканските народи. Излага идеята си за „свята и чиста република”, която трябва да се изгради „там, дето живее българинът: в България [т.е. Северна България – Мизия], Тракия [Южна България], Македония [Западна България]; па и от каквато и да е народност да живеят в тоя наш рай ще бъдат равноправни с българинът в сичко. Ще имаме едно знаме, на което ще пише: Свята и чиста република. Същото желаем и на братя[та] сърби, черногорци, ромънци и пр.
2. Поместена е с дата 28 януари неговата дописка от Българско – „от балканските села“ с подпис ,,Д[якон] Л[евски|“ до в. „Свобода“ – Букурещ, в която развива същите идеи, отразени по-горе (Във връзка с тази дописка Л. Каравелов обнародва в специални бележки първата обществена оценка за изключителните качества и голямата народополезна дейност па Левски – вж. по- долу: 13 февруари).
1871 януари [?] – пише от Българско, Ловеч писма до Л. Каравелов и Ив. Кършовски, които изпраща по М. Понлуканов и Ив. Драсов.
1871 февруари, 1[?] – започва усилена и системна организационна работа за бъдещата революция, като действува по принципа „по чисто български в Българско и да се не облягаме на вънкашни думи от българи“ т.е. поставя основите на Вътрешната организация: съставя някои частни комитети и Вътрешния ЦК в Ловеч.
1871 февруари, 4 – отправено е до него в Българско писмо от Д. Попов – Турну Мъгуреле, със сведения по организационни въпроси – за революционни псевдоними и др.
1871 февруари, 5 – в писмо от Българско до Д. Попов – Турну Мъгуреле, го моли да препрати приложените писма до П. Хитов и Ф. Тотю до местоназначението им, с които приканва двамата към сътрудничество; напомня му още веднъж за приетата от него поръчка за по-скорошната направа на печата за ЦК на Вътрешната революционна организация и определя елементите, които трябва да съдържа [големина, размери, текст, украса]; дава паролата за конспиративна връзка: Д. Р. т.е. „Да живее републиката“. Подпис: Драгню
1871 февруари, 5 – пише от Българско две писма (до П. Хитов – Судици, и Ф. Тотю – Одеса), които препраща чрез Д. Попов – Турну Мъгуреле; приканва ги най-настоятелно да се включат активно в дейността на Вътрешната революционна организация.
1871 февруари, 5 – отправено е до него в Българско писмо от Д. Попов – Турну Мъгуреле, в отговор на неговото писмо със същата дата (вж. по-горе).
1871 февруари, 5 – март [април] – прави настойчиви неколкократни опити по кореспондентски път да убеди старите хайдушки войводи, особено П. Хитов и Ф. Тотю, които познава от съвместното им участие в четите през 1867 г. и уважава за заслугите им, в правотата на новоизграждащото се комитетско дело, да им докаже, че четничеството е вече не само изживяно, но и вредно за борбата.
1871 февруари, 6 – съставя [?] образец за печатно писмо-позив към българите от името на Привременното българско правителство [т.е. от Вътрешния комитет]; с него се приканват всички да се включат в борбата и да я подпомогнат материално, особено по-заможните; подчертава се, че всеки ще получи признание според готовността и заслугите: ще бъде вписан със златни или с черни букви в историята.
1871 февруари, 9 – получава писмо от Ф. Тотю – Одеса, който го известява за откриването на военно училище от руското правителство, където могат да се учат и българи.
1871 февруари, 10 – пише [от Българско] до П. Хитов – Судици [?], че е получил писмо от Ф. Тотю за възможността да се изпратят в Одеса българи за получаване на военно образование. [Подпис:] Хаджи Ахмет Саръ Чизмели Кърмъзъ
1871 февруари, 13 – във в. „Свобода“ (след като е редактирана от Л. Каравслов) е публикувана дописката му, изпратена от България с дата 28 януари (вж. по-горе), в. „Свобода“, II, № 7 от 13 февр. 1871.
1871 февруари, 13 – Л. Каравeлов обнародва като бележка към дописката на Левски първата предложена на обществеността кратка, но вярна и много положителна оценка за качествата му като човек и революционер: „ние познаваме това лице като човек честен, родолюбив и деятелен; той в продължение на две-три години е обикалял цяла България и имал е време да узнае народът и неговият дух; следователно ние се радваме, че можем да украсим вестникът си с негова дописка.“
1871 февруари, 13 – поместено е съобщение във в. „Свобода“, чрез което редакцията го поканва да се отправи за среща в Букурещ.
1871 февруари, 20 – Ф. Тотю – Одеса, отправя писмо [до Ив. Пишмишев ?] чрез Д. Попов – Турну Мъгуреле, в което изказва недоволството от отношението на някои букурещки българи към делото и заявява, че е готов да съдействува на Левски. За него пише следното: „ За Лъвский напишете ми точни известия: за неговите дела, доколко е успял в предприятието си ; към къде Лъвский повече действува. Днес Дякона доказа, и старай[е] се повече да докаже вредността си [т.е. деловите си качества, енергичността си].“
1871 февруари – март – получава чрез Д. Попов – Турну Мъгуреле, сведения, че Ф. Тотю – Одеса, се интересува живо за дейността му.
1871 март, преди 1 – интересува се да узнае чрез дейци в Турну Мъгуреле новини за Ф. Тотю: къде се намира и с какво се занимава по това време, за да установи връзка с него.
1871 март, 1 – в писмо „из Българско“ до Ф. Тотю – Одеса, го осведомява за канала, чрез който може да се осигури писмовната им връзка; обосновава мнението си за провеждане на въстание през зимата; излага възгледите си относно колективния метод в работата, критиката, самокритиката и демократическия централизъм; заявява: „ний дейците сме си посветили животът за отечеството, да работим за толкова милиона народ. Тряб[в]а да се мисли зряло да не изгубим и сега. Ние сме жадни да видим отечество[то си] свободно, па ако щат ме нареди да паса и патките. Историята ни няма да прикачи заслугата ми другиму. Аз съм се обещал на отечеството си жертва за освобождението му, а не да бъда кой знай какъв“. [Подпис:] В. Лъвский
1871 март, 1 – 9 – участвува в подготвянето на някои програмни, агитационно-организационни и отчетни документи, необходими за набиране на средства за проектираната нова обиколка из страната; част от тези документи са отпечатани в Букурещ в печатницата на Л. Каравелов.
1871 март, 9 – отправено е до него писмо от Д. Попов – Турну Мъгуреле, с обръщение: „Аслан Дервишоглу“.
1871 март, 10 – издаден е позив [в чието съставяне вероятно участвува] от името на  Привременното правителство в България – I отделение от БРЦК [т.е. ЦК на Вътрешната революционна организация, изграждана и оглавявана от него]. Като се известява народът за започнатото освободително дело и се призовава да го подпомогне, изтъква се, че чорбаджиите, които се държат като народни врагове, ще бъдат третирани наравно с поробителите.
1871 март, 20 – Л. Каравелов го споменава в стихотворението си „Стара планина“, обнародвано във в. „Свобода“, като изтъква, че планината жалее за „Панайота със верни другари“, за „Дякончето“ и за „Желя стари“. в. „Свобода“, II, бр. 12 от 20 март 1871.
1871 март, 21 – пише [от Българско] до Д. Попов – Турну Мъгуреле, в отговор на писмото му от 9 март (вж. по-горе).
1871 март, 23 – Ф. Тотю – Одеса, получава писмото на Левски от 1 март с.г. (вж. по-горе).
1871 март, 23 – отправено е до него в Българско писмо от Д. Попов -Турну Мъгуреле, по Ив. Драсов и М. Поплуканов, което е получил на 6 април.
1871 март, 25/26 – отправено е до него писмо в Българско чрез Д. Попов – Турну Мъгуреле, от Л. Каравелов – Букурещ.
1871 март, втората половина – април, първата половина – анализира изминалите няколко години и достига до ясно обосновано становище относно проектираните от дейците на БРЦК – Букурещ, преговори с представители на сръбското правителство за съвместни действия: принципно не е против, но е твърдо убеден, че трябва да се вземат под внимание неискрените отношения на сръбските държавници, проявени през 1862 и 1868 г. (по време на двете легии) и да не се поставя българското движение в каквато и да е зависимост от чужда политика.
1871 април, 1 – отправено е до него писмо в Българско от Д. Попов – Турну Мъгуреле.
1871 април, 1 – Ф. Тотю – Одеса, пише до Ив. Кършовски или Ив. Пишмишев – Гюргево или Плоещ, давайки следната положителна оценка за дейността на Левски: „Писмото на Лъвский [отнася се вероятно за писмото, описано по-горе – вж. 1 март] получих на 23 март, кой то [вместо което], като го прочетох, сичко точно разумях. Радвам ся на Лъвский, че той неуморно са труди за общото благоденствие. Моля бога, дано му господ подари дълги дни и го запази от неприятелите.“
1871 април, 8/18 – отправено е до него в Българско писмо от Ф. Тотю – Одеса, чрез Д. Попов и Ив. Пишмишев – Турну Мъгуреле. Ф. Тотю уведомява Левски за идеята си да се изпрати подписано и подпечатано с печати изложение от българи от цяла България до руското правителство; пише му и за подготовката на въстание в България.
1871 април, 10/11 – започва обиколка, отначало из най-близките до Ловеч селища с агитационно-организационна задача: доизграждане и укрепване на комитетите; набиране на средства, хора и т.п.; същевременно поддържа непрекъснато писмовна връзка с БРЦК – Букурещ, и с други дейци извън страната – в Русия и Сърбия; при пътуванията му понякога го придружават доверени лица – куриери, чрез които осъществява контактите си вътре и извън страната.
1871 април, преди 11 – очаква писмо от Ив. Кишелски – Одеса [?], в отговор вероятно на негово писмо.
1871 април, 11 – пребивава в Търново, където го е придружавал и Д. Пеев – Пощата, по когото изпраща [?] писма до Д. Попов – Турну Мъгуреле, и получава нови оттам; готви се за по-дълга обиколка из Българско; записва в бележника си (с. 72 и с. 90), че изпраща Д. Пеев и С. Младенов във Влашко.
1871 април, 11 – пише от Търново до Д. Полов – Турну Мъгуреле, писмо, в което възразява срещу намеренията на дейците от Букурещ да контактуват със сръбското правителство, преди да се подготвят по-добри условия за въстание вътре в страната – когато се съберат „и четир[и]тях краища на Българско т.е. Мизия, Тракия, Македония и Добруджа и направим прописът си за да могат преговорите да се водят на равни начала; настоява да му се изпратят необходимите квитанции за събиране и отчитане на средствата за комитетските нужди – главно за оръжие; подчертава голяма парична оскъдност, която трябва да се преодолее, за да успее делото, с думите: „Парите са водител на всичко; тогава знаем и за какво да приказваме.“ [Подпис:] Ефенди Аслан Дервишооглу
1871 април, 14 – отправено е до него писмо от Д. Попов – Турну Мъгуреле, в отговор на писмото му от 11 април (вж. по-горе).
1871 април, 17 – отправено е до него писмо от П. Хитов [Судици?], което получава на 8 май.
1871 април, 18 – пише „из Българско“ до Ф. Тотю – Одеса: изказва задоволство, че войводата е готов за сътрудничество, но подлага на съмнение предложението за изготвяне на изложения, подписани и подпечатани от името на българския народ, които да се изпратят до руския император с молба за помощ. Критичното отношение към тази инициатива изразява с думите „Дай боже да помогне и да подпише бар за нашата република, ако техните републиканци гони и наказва до смърт в окната“. Съгласен е, че в името на започнатото дело трябва да се търсят съюзници; спира се отново на важния стратегически въпрос относно най-удобното време за повдигане на въстание, което според него трябва да стане през зимата. Напомня за грешките, допуснати от българска страна по време на революционните акции през 1867 – 1868 г.: „Цели сме изгорели от парене и пак не знаем да духаме!“ Подчертава, че през 1869 г. е разобличил препоръчан „от одеските българи за доб[ъ]р помощник“ шарлатанин. [Подпис:] В. Левский
1871 април, 25 – пише писмо до Джуро [Г. Живков – Плоещ].
1871 април, 25 – отправено [?] е до него писмо в Българско от Л. Каравелов – Букурещ, чрез Д. Попов – Турну Мъгуреле.
1871 април, 26 – пише от Българско до Д. Попов – Турну Мъгуреле: да прегледа приложените писма и да информира за съдържанието им Каравелов, като ги препрати после до местоназначението им. Настоява да му изпрати по-скоро печата и квитанциите, а също така да се преведат и напечатат военните инструкции; отбелязва че не трябва да се отварят писмата му, препращани чрез Ан. Попхинов. [Подпис:] Ефенди Аслан Дервишооглу
1871 април, 26 – пише писма до Джуро [Г. Живков] и до Одеса [за Ив. Кишелски или за Ф. Тотю ?], които праща по куриер.
1871 април 26 – 30 – пише до Л. Каравелов [Букурещ] писмо, изпратено по Н. Хитров: да се побърза с отпечатването на разписките и превеждането на „войнишки правила“; споменава и за емигрантската група около Г. Живков.
1871 април, 30 – пише от Българско до Д. Попов – Турну Мъгуреле: отново го подканя да напомни на Каравелов за по-бързото изпращане на квитанциите и на правилата. Настоява пак за печата и за спазване на комитетската тайна и подчертава, че Д. Попов трябва да бъде много внимателен с подбора на хората, с думите: „Трябва изпит”.
1871 април – настойчиво търси начини да влезе във връзка с Ив. Кишелски [Одеса], когото да привлече да съдействува на делото като военен, особено във връзка с превеждането от руски на български език на Правила по фортификационно дело.
1871 април – продължава да се занимава усилено с основните въпроси от областта на военната стратегия и тактика с оглед на подготовката на въстанието. Търси начини да набави подходящи кадри, инструкции и други материали.
1871 април – май – първи недоразумения с Ан. Попхинов, когото укорява в нарушаване на комитетската тайна и на организационната дисциплина, тъй като си позволява да отваря писмата му.
1871 април, края – май, началото – планира по-дълга обиколка из страната, отначало около 10-20 дни, а впоследствие – към 30-40 дни. Поддържа постоянна кореспонденция с комитета в Ловеч, с Д. Попов – Турну Мъгуреле, и с дейците в Букурещ, както и с П. Хитов и Ф. Тотю.
1871 май, 8 – получава писма от Й. Попов – Белград, и П. Хитов [Судици], препратени му чрез Д. Попов – Турну Мъгуреле, по организационно-кадрови въпроси и във връзка с набавяне на оръжие.
1871 май, преди 10 – съставя образец за печатно циркулярно „заплашително“ писмо, чрез което да се събират средства, нужни на ор¬ганизацията, главно за закупуване на оръжие и боеприпаси. В писмото изяснява целите и задачите на борбата – отхвърляне на игото и установяване на „народно управление“, на „свобода и чиста република“, в която ще тържествува равноправието и равенството. Подчертава, че тези чорбаджии, които са крепители на турското управление, са народни врагове; отбелязва, че „отреденият“ за събирането на средства е: „В. Лъвский“.
1871 май, 10 – в писмо до Д. Попов – Турну Мъгуреле, настоява да му прати по-скоро поръчаното оръжие и най-вече печата, нужен му в агитационно-организационната работа, като подчертава: „. . .думите ми са тъмни, като не дотам вероятни без него [т.е. без печата].“ Напомня още веднъж да се спазва комитетската дисциплина; нарежда да се правят копия на кореспонденцията и информира, че заминава на обиколка из страната. [Подпис:] Аслан Дервишооглу
1871 май, 10 – пише писмо до П. Хитов – Букурещ, в което с думите „времето е в нас и ний сме във времето, то нас обръща и ний него обръщаме“ определя, че българското освободително дело зависи изключително от народните сили и от организацията вътре в страната; че не може да бъде направлявано отвън и да бъде зависимо от чужди страни. Приканва войводата да се приобщи към делото, да дойде в Българско и да се бори за осъществяването на „ чиста свобода българину и секиму своето“. [Подпис:] В. Лъвский
1871 май, 10 – пише „заплашително“ писмо от името на „Привременното правителство в България“ до Г. Мильов – Карлово: излага целите на борбата с думите: „В Българско не ще има цар, а народно управление“ и „секиму своето“. Секи ще си служи по вярата и законно ще се съди както българинът, така и турчинът, и пр. Свобода и чиста република“. Укорява чорбаджиите и по-заможните българи, че не се включват в народното дело; подчертава, че е решено „или да ви съберем, или да ви поразим!“. Уведомява Мильов да приготви определена сума, която да предаде доброволно на „определения за вас В. Лъвский“. [Подписано:] От Български РЦК в България – от Привременното ни правителство [и кръгъл печат]
1871 май, 10 – пише писмо до Л. Каравелов – Букурещ: за набавяне на оръжие; за очаквания отдавна печат; за уреждане заплащанията но отпечатването на разписки, квитанции и други книжа.
1871 май, около 10 – в две „заплашителни“ писма до Ив., II. и Хр. Фурнаджиеви – Карлово, определя сумата 150 турски жълтици, която трябва да внесат доброволно за делото на определения за целта „В. Лъвский“.
1871 май, около 10 – получава писмо от Ив. Кишелски – Одеса [?] чрез Ан. Попхинов – Плевен. Левски изказва недоволство, че Попхинов продължава да нарушава дисциплината и да отваря писмата му.
1871 май, около 10 – пише писмо до Ан. Попхинов – Плевен, с което изказва недоволството си от неговата недисциплинираност.
1871 май, около 10/21 – до края на годината – засилват се разногласията му с Ан. Попхинов, които достигат своята връхна точка през август 1872 г. (вж. там), тъй като Попхинов не само не променя поведението си след направените първи коректни забележки за допуснатите от него нарушения на комитетската дисциплина, а влошава още повече действията си в това отношение [особено когато се сближава по-късно с пристигналия Д. Общи, чийто съмишленик става]. Конфликтът тогава се задълбочава още повече и се налага намесата на БРЦК – Букурещ.
1871 май, след 10 [?]- тръгва на обиколка из страната: отначало в Северна България, а по-късно и в Южна България – Тракия.
1871 май, 14 – пристига в Плевен, където се среща и разговаря с Ан. Попхинов, с когото вече е в обтегнати отношения, още повече, че последният му е сърдит за отправената критика.
1871 май, 14 – пише от Плевен писмо до Д. Попов – Турну Мъгуреле: осведомява го, че предприема обиколка из страната за около 30-40 дни и настоява да се намерят пари за закупуване на оръжие; подчертава още веднъж, че държи за строго спазване на комитетската секретност, нарушавана от брат му – Ан. Попхинов, който се сърди на Левски. [Подпис:] Ефенди Аслан Дервишооглу
1871 май. след 14 – продължава обиколката из Северна България и затова получава със закъснение препращаната му от Турну Мъгуреле поща.
1871 май, 16 – отправени са до него [в Плевен?] две писма от Д. Попов – Турну Мъгуреле, в отговор на писмата му от 30 април и 10 май (вж. по-горе).
1871 май, 24/25 – отправени са до него две писма от Д. Попов – Турну Мъгуреле, които получава едва на 19 юни.
1871 май, 25/26 – Д. Попов – Турну Мъгуреле, в писмо до П. Хитов – Белград, отбелязва, че Д. Общи е пристигнал от Олтеница; препраща на Хитов писмо – отговор на Левски на негово [на Хитов] писмо.
1871 май – юни – продължава започната обиколка из страната; води по кореспондентски път безкомпромисна борба с група съмишленици на бившия ТЦБК във Влашко.
1871 май, края – юни, началото – уведомен е от БРЦК – Букурещ, че възнамеряват да му изпратят за помощник Д. Общи, когото той познава от Първата българска легия в Белград от 1862 г. Обмисля дълго това предложение, преди да отговори.
1871 май, края – юни, между 8/16 – 27 – Д. Общи, изпратен в България с писмо „от Браилския комитет“ и чрез Д. Попов – Турну Мъгуреле, пристига в Ловеч като помощник на Левски, преди последният да е дал съгласието си за това. В града остава няколко дни, но не се среща с Левски, тъй като той е в обиколка. Тогава се връща в Турну Мъгуреле, тъй като не може да дочака Левски. След известен престой там Общи отново се завръща в Ловеч; донася поръчания отдавна от Левски печат, както и кореспонденция за него. Оттук е отпратен за среща с него към Сопот – Карлово.
1871 юни, 1 – Ив. Кършовски – Плоещ, му пише писмо, което получава на 20 юни.
1871 юни, 3 – отправено е до него писмо от П. Хитов – Белград, препратено му чрез Д. Общи, което получава на 30 юни.
1871 юни, 7 – Ив. Драсов – Ловеч, пише до Д. Попов – Турну Мъгуреле, че завръщането на Левски се очаква след 10-15 дни; уведомява го за получено от Ив. Кършовски писмо, адресирано до Левски.
1871 юни, 8 – отправено е до него писмо от Д. Попов – Турну Мъгуреле, с което го уведомява за изпращането на печата.
1871 юни, 9 – Ив. Драсов – Ловеч, пише до Д. Попов – Турну Мъгуреле: Левски не ще се завърне скоро в Ловеч от обиколката си из Южна България. Получени са от него „радостни известия“ т.е. обиколката му върви добре и е в безопасност, тъй като има навсякъде ятаци. Информира Попов, че въпросите за отношенията с някои кръгове в българската емиграция, по-точно – с групата в Плоещ, ще се решат след завръщането на Левски, когато ще бъдат обсъдени и ще се отговори на писмата, изпратени от групата; тогава ще се реши и одобряването на Д. Общи, пристигнал междувременно в България за помощник на Левски.
1871 юни, 13 – Д. Попов – Турну Мъгуреле, му изпраща писмо по Д. Общи, който пристига повторно в Ловеч.
1871 юни, преди 14 – продължава обиколката си из страната, посещавайки селища в Южна България.
1871 юни, 14 – Ф. Тотю – Одеса, пише до Д. Попов – Турну Мъгуреле, че не е получил още отговор от Левски на писмата си; одобрява изпращането на Д. Общи – макар че малко го познава – като помощник на Левски.
1871 юни, 14 – Н. Геров – Пловдив, в шифровано съобщение до Н. Игнатиев – Цариград, съобщава: „таен агент [вероятно Левски?]“ от три години обикаля България и подготвя народа за въстание.
1871 юни. 15 – отправено е до него писмо от Д. Ценович – Букурещ, получено от Левски на 30 юни чрез Д. Общи.
1871 юни, 16 – Д. Попов – Турну Мъгуреле, изпраща по Д. Общи по¬ръчания от Левски печат и три писма за. него от дейците в Румъния.
1871 юни, 17 – Ив. Драсов – Ловеч, пише до Д. Попов – Турну Мъгуреле, че Левски още не се е завърнал от обиколката и все още не се е срещнал с Д. Общи.
1871 юни, преди 20 – получава от Търново писмо, с което го уведомяват, че Г. Живков се интересува къде се намира и го призовава да се срещнат за разговор в Сърбия или в Румъния.
1871 юни, 20 – пише „от Тракия“ писмо, което изпраща по човек в Ловеч до Д. Попов – Турну Мъгуреле: подчертава, че най-голямата му грижа е да се намерят пари и заради това е решил да се прибегне до терористични средства. Отбелязва, че за военната подготовка на въстанието трябва на всяка цена да се преведат на български език някои военностратегически ръководства и за по-голяма конспиративност се налага промяна на някои псевдоними. Заявява, че за приемането на Д. Общи като негов помощник ще отговори допълнително; настоява отново за печата. Информира Попов, че ще пътува още 30-40 дни и, след като набере средства, може да отиде в Румъния, където трябва да се обсъдят „работи“, които не могат да се решат по кореспондентски път. Г. Живков се е интересувал за него и настоявал да отиде в Сърбия или Влашко за среща. [Подпис:] Аслан Дервишооглу
1871 юни, 20 – пише „из Българско“ до Ив. Кършовски – Плоещ, че не му е писал дълго, тъй като по време на срещите, които е имал с него и други дейци там, през 1870 г. преди отпътуването си за България се е разочаровал от отношението на местните емигрантски кръгове към освободителното дело; тогава е решил твърдо, че неговият път е да се върне „в Българско“ и да работи там „както ни стига умът“; сега призовава всички, които искат наистина да се включат в борбата, да се приобщят към Вътрешната организация, като подчертава, че отношенията им трябва да бъдат честни и искрени, почиващи на приятелска, градивна критика, което изразява с думите: „За отечество[то] работим, байо! Кажи ти моите и аз твойте кривици, па да се поправиме и [в]се да си вървим наедно, ако ще бъдем хора!“ Уведомява го, че получил писмото му от 1 юни. [Подпис:] В. Лъ[вск]ий
1871 юни, 20 – пише [от Българско] до Р. Попхристов и други дейци – Плоещ: укорява българската емиграция в Румъния и другаде, че разчита повече на чужда помощ за извоюване свободата на народа. Напомня, че почти цяла година си е загубил да разговаря с тях [през 1870 г.], когато дошъл нарочно „из Българско“, за да им представи „народното мнение“. Критикува дезорганизацията сред дейците във Влашко и отхвърля предложението за свикване на общо събрание там, като подчертава, че то трябва да се състои в България. Изтъква предимствата на опряната върху принципите на вишегласието Вътрешна организация, която трябва да играе ръководна роля, с думите: „Вижте и нашата песен по-надолу как пеем ние, пък как искате да пеете вие, че както речат повечето игроводи, така ще играем.“ Информира ги, че „повечето места от България и Тракия са готови на първо повикване; пък за от Македония наредено е да се свърши и там“ [Подпис:] В. Лъвский
1871 юни, около 20 – планира евентуално пътуване след месец-два до Румъния, където трябва да се обмислят и решат „работи, които с писмо мъчно се разгледват“.
1871 юни, около 20 – писмата му от това време, явно в резултат на много размишления и на цялостната му дотогавашна дейност в България, доказват яснотата, до която той е достигнал в своите идейни търсения, свидетелствуват за окончателното му изграждане като революционер демократ, за решителността му на абсолютна и безкомпромисна последователност в действията – неговите и на съратниците му – за запазване чистотата и единението в българското националнореволюционно дело. Вж. по-горе писмата от 20 юни
1871 юни, след 25 – записва в личния си бележник (с. 33 – 39) голяма част от стихотворението на Хр. Ботев „На прощаване в 1868“
1871 юни, преди 27 – пише до комитета в Ловеч и настоява отново за по-бързото изпращане на поръчания отдавна печат, който му с нужен в ежедневната организационна работа.
1871 юни, преди 27 – Революционният комитет – Ловеч, му пише писмо, което изпраща по Д. Общи.
1871 юни. 27 – Д. Общи е препратен от Ловеч в Южна България [Карловско], преди Левски да го е утвърдил за свой помощник. Тръгва с писмо от Ловешкия комитет, за да се срещне с Левски, комуто да предаде печата и писмата, изпратени от Румъния до него.
1871 юни, 30 – среща се в лозята край Сопот с изпратения му от БРЦК помощник Д. Общи; явката е осъществена чрез комитетския деец Ив. Шекерджията. Общи му предава писмата и печата и получава нареждане да замине за Карлово, където по-късно пак ще се срещнат.
1871 юни – юли [?] – вписва в личния си бележник (с. 81), че е взел назаем пари, за да уреди разноските на Д. Общи, който пристигнал „из Влашко само с 30 гроша.
1871 юни – юли – продължава обиколката си из Южна България, придружен от Д. Общи към когото е извънредно сдържан и още не му гласува доверие, за да го запознае с работата. Прекъсва за известно време тази си обиколка, оставяйки Д. Общи за по-дълго време в Хисаря, в Карлово и другаде, за да замине в Цариград[?].
1871 юни/юли – август, първата половина – полага неотслабващи грижи за набирането на средства, които трябва да бъдат събрани до 15 август, за да може на 15 септември да се закупи вероятно от панаира в Узунджово повече оръжие; планира да се набавят до 100 000 пушки, с които да се снабдят бъдещите бойци на въстанието.
1871 юли, между 1/3 – 5/6 [?] – пребивава няколко дни в Карлово, където се укрива в „тайна къща“; организира събрание в лозята край града, на което присъствуват Д. Общи и петима дейци „от Карловския комитет“.
1871 юли, преди 6 [?] – отбелязва, че получава пет писма, отправени по-рано до него от дейци в Румъния и Сърбия [Д. Ценович, Д. Попов, П. Хитов] и предадени му от Д. Общи на 30 юни при срещата им край Сопот.
1871 юли, 6 – пише „из Тракия“ до Д. Попов – Турну Мъгуреле: пребивава в Тракия, където на 30 юни е получил писмата и печата по Д. Общи; недоволен е, че лъвът върху печата е без корона, която в случая означава сила, независимост; критикува несъгласията между българската емиграция; изтъква, че Вътрешната организация действува, опряна на принципите на вишегласието; подчертава, че „Отсега занапред в друг, по-прав път, трябва да се тръгне…“, като добавя, че сега е настъпил моментът да се съберат от заможните българи толкова необходимите за набавяне на оръжие средства. Напомня това да се доведе до тяхното знание с думите: „Кажете им, да го запишат!“ [Подпис:] Аслан Дервишооглу
1871 юли, 6 – Д. Попов – Турну Мъгуреле, му пише писмо, което Левски получава едва на 24 юли.
1871 юли, около 6 – очаква писма от Одеса: от Ив. Кишелски, Ф. Тотю и други, вероятно в отговор на негови писма.
1871 юли, между 6-11 – намира се в Южна България, където продължава обиколката си из редица селища. Отпраща Д. Общи за по-дълъг престой в Хисаря и другаде; не го взема със себе си, тъй като не смее да му се довери, преди да го провери в работата.
1871 юли, 1 – пише писмо до Д. Попов – Турну Мъгуреле.
1871 юли, преди 11 – пише писмо до Революционния комитет в Ловеч.
1871 юли, 11 – Ив. Драсов – Ловеч, съобщава на Д. Попов – Турну Мъгуреле, че не можал да изпрати навреме писмата на Левски от 20 юни (вж. по-горе) поради липсата на куриер; Попов да ги прочете и задържи. Членовете на Ловешкия комитет са на мнение да не се поддържат връзки с дейците от Плоещ, „тъй като от всяка кожа цървули не става“; съобщили са своето мнение и на Левски, от когото чакат отговор по този въпрос. Д. Общи е заминал „за Тракия“ за среща с Левски да му занесе печата и писмата. От Левски са получени „радостни известия“, но не се знае точно кога ще се завърне в Ловеч.
1871 юли, 13 – Д. Попов – Турну Мъгуреле, изпраща писмо до Левски, с което се солидаризира с мнението му относно дейността на плоещката група.
1871 юли, преди 20 – турските власти са узнали за неговото пребиваване в Южна България и го търсят усилено.
1871 юли, след 20 [?] – информира се от в. „Турция“ – притурката от 20 юли с.г. за развоя на важни политически събития в столицата на Османската империя, които според него могат да доведат до революция, ръководена от привържениците на „Млада Турция“. Смята, че трябва да се засили подготовката на българското въстание.
1871 юли, 21 – Ив. Драсов – Ловеч, пише до Д. Попов – Турну Мъгуреле, че Левски е наредил Попов да препрати до Плоещ писмата до Р. Попович и Ив. Кършовски, след като направи преписи от тях. Научили са, че Левски е преследван от турските власти, но не вярват да го заловят, „понеже навред пътят му е отворен“ [т.е. има навсякъде ятаци].
1871 юли, преди 24 – получава писма от Д. Ценович – Букурещ; от Ив. Кършовски и Р. Попович – Плоещ; от Д. Попов – Турну Мъгуреле [писано на 6 юли].
1871 юли, около 24 – пише първите циркулярни писма до частните комитети в Пазарджик, София и други околни селища, за да ги информира за съдържанието на писмата, получени от Румъния (вж. по-горе). Разпорежда да се намерят възможности за набавянето на средства от всички чорбаджии, които се считат за надеждни.
1871 юли, преди 25 – планира терористична акция, тъй като не могат да се набавят средства по друг начин, но начинанието се проваля поради направен донос. Турските власти започват преследвания, но Левски замисля нови акции, тъй като нуждата от средства е неотложна.
1871 юли, преди 27 [?] – пристига в Пловдив и отсяда в „тайна къща“.
1871 юли, 27 – пише от Пловдив писмо до Революционния комитет – Ловеч, с прибавка до Д. Попов – Турну Мъгуреле: настоява за бързото събиране на средства от чорбаджиите и от други по-заможни българи, тъй като проектираната с такава цел по-голяма терористична акция не сполучила. Същото трябва да направи и комитетът в Лясковец и на други места, за което ловешките дейци трябва да уведомят съответните други комитети. Наложително е да се бърза и да се съберат до 15 август средства, за да се закупи от Узунджовския панаир оръжие и други необходими неща, а може да се наложи и отиване до Цариград. Уведомява Д. Попов, че трябва да се препратят също до Лом и Пирот окръжни писма за набиране на средства. [Подпис:] Дервиш[ог]лу Аслан
1871 юли, 27 – нарежда на Д. Попов – Турну Мъгуреле, да осигури изпращането през Лом, чрез Хр. Савчев, на „двете писма“, които Савчев трябва да препише и изпрати до „Пирот и другите“, за да бъдат прегледани от местните дейци, а те да съобщят бележките си по тях.
1871 юли, 27 [?] – вписва в бележника си (с. 115), че очаква [?] писмо от Лом на името на „Аслан Дервишооглу Кърджалъ“.
1871 юли. 27 – пише от Пловдив писмо до Д. Попов – Турну Мъгуреле: уведомява го за получена и изпратена кореспонденция, подчертава, че политиката на някои емигрантски дейци в Румъния създава големи пречки за правилния развой на освободителната борба, което кара Ловешкия комитет да скъса връзките си с тях. Иска от Попов да предаде на Л. Каравелов думите му: „ако съм жив, скоро ще го викнем да се провикне съ[с] „Свобода“ за нас по нашето мнение в Българско“; подчертава още веднъж неотложната нужда от средства за оръжие. [Подпис:] Дервишооглу Аслан Ефенди
1871 юли, след 27 – възнамерява по-късно да замине за Букурещ, където го викат на съвещание.
1871 юли, преди 30 – пише от Пловдив няколко писма [които изпраща по куриер?] до Ловеч, откъдето да се препратят до Румъния.
1871 юли, 30 – Ив. Драсов – Ловеч, пише до Д. Попов – Турну Мъгуреле, че в Ловеч са получили писма от Левски, които препраща на Попов, за да ги отпрати до местоназначението им.
1871 юли, края – август, началото – утвърден е и по-пряк конспиративен канал за комитетската кореспонденция и други пратки: Букурещ – Гюргево – Русе.
1871 юли, края – август, началото – привършва[?] основната си работа по съставянето на Проектоустава [„Наредата“], чийто окончателен текст се разглежда на съвещанието, свикано в края на септември с.г. в Ловеч (вж. по-долу).
1871 юли – август/септември – движи се заедно с Д. Общи в Южна България, посещавайки Карлово, Карловските и Хисарските бани, Пловдив, селата Царацово (където отсяда в къщата па Б. Георгиев), Каратопрак [дн. Черноземен] и други. Свиква събрания за организиране на нови комитети или за укрепване на вече изградените; прави съвещания с местните дейци, на които обикновено не присъствува Д. Общи, намиращ се още в изпитателен срок; разделя се с него [за известно време след 27 юли], тъй като заминава по суша за Цариград, като по пътя си посещава и други места.
1871 август, 9 – отправено е до него писмо от Д. Попов – Турну Мъгуреле, в отговор на неговото писмо от 6 юли с.г. (вж. по-горе).
1871 август, около 10[?] – заминава за Цариград, пътувайки вероятно по следния маршрут: Пловдив [може би с отклонение до Чирпан]
3. Хаджи Елес [дн. Първомай] – Хасково, отбивайки се и в Узунджово[?], – Харманли – Мустафа паша [дн. Свиленград] – Одрин
4. Цариград. Основава [?] местни комитети при посещението си в някои от селищата.
1871 август, преди 16 – отправено е до него в Българско писмо от Д. Ценович – Букурещ.
1871 август, 16 — Д. Попов – Турну Мъгуреле, изпраща до него писмо в Българско, към което прибавя горепосоченото писмо на Д. Ценович – Букурещ, адресирано до Левски.
1871 август, след 20 [?] – пристига в Цариград, пътувайки най-малко десетина дни, където се среща и разговаря с представители на местната българска колония и ги приканва да подпомогнат материално освободителното дело.
1871 август, преди 28 [?] – изпратено е до него в Българско писмо от П. Хитов – Белград, препратено му чрез Д. Попов – Турну Мъгуреле. Не отговаря веднага, тъй като е на обиколка и по тая причина получава писмото по-късно.
1871 август, 28 – Ив. Драсов – Ловеч, пише до Д. Попов – Турну Мъгуреле следното: получили са изпратените от Попов писма на Д. Ценович и П. Хитов, адресирани до Левски, и ги препратили със специален куриер до него; очакват го да се завърне от дългата си обиколка и тогава ще отговорят на цялата кореспонденция. Драсов отбелязва това с думите: „чакахме няколко дни дано додеше, но той се забави и до днес .“ [Левски е съобщил, че] „си имал тамо още работа, та след 2-3 дена щял да доде“ и че „всичките гореречени писма остават на разгледвание“ след неговото завръщане. Мнението на Левски за отиването на Д. Ценович в Черна гора било да бъде ограничен в думите си, т.е. да не поема каквито и да е ангажименти. Драсов информира, че в Ловеч на 27 август е пристигнал Ан. Кънчев, който чака да се срещне с Левски; съобщили са веднага това на последния.
1871 август, около 28 – отправено с до него писмо от Революционния комитет – Ловеч, за да го уведомят, че в града е пристигнал Ан. Кънчев, който го очаква за среща, и да го приканят към по-скорошно завръщане, тъй като има много въпроси за разглеждане и решаване.
1871 август, 29 – Ан. Кънчев – Ловеч, пише до Н. Обретенов – Русе, че е пристигнал в града, но още не се е видял е Левски, който е на обиколка и когото очаква да се завърне.
1871 август, 30 – П. Хитов – Белград, му пише писмо без дата относно своите възгледи за предстоящата освободителна борба, като подчертава, че народът трябва да се подготви за нея, на което Левски отговаря едва на 29 септември (вж. по-долу).
1871 септември, началото [?] – пребивава в Цариград, откъдето тръгва след проведените разговори и съвещания, снабден за делото с известна сума от българската колония там.
1871 септември, първата половина – завръща се в Южна България, отбивайки се може би отново в Узунджово, за да се срещне с Д. Общи в Карлово. Оттам двамата тръгват по различно време и различни пътища за Ловеч, където ги очаква Ан. Кънчев, за чието пристигане Левски е известен е писмо от Ловешкия комитет, изпратено по специален куриер.
1871 септември, преди 21 – пише до Л. Каравелов – Букурещ, когото уведомява за острата нужда от парични средства и от по-срочно изпращане на печатни образци на квитанциите, необходими за отчитането на набираните пари; прилага писма за препращане до Н. Балкански.
1871 септември, 21- Л. Каравелов – Букурещ, му пише до Ловеч: получил писмото му със закъснение; препратил приложените писма до Н. Балкански, когото очакват в Букурещ; скоро ще прати пари; „белетите“ [квитанциите] ще бъдат готови.
1871 септември, слей 21 – пътува от Южна България за Ловеч, преминавайки през  Троянския дял на Стара планина; отбива се в Троянския манастир и се отправя за Ловеч, закъдето е отпътувал малко по-рано, но по друг път и Д. Общи.
1871 септември, преди 29 – Д. Общи, пристигнал няколко дни по-рано от Левски в Ловеч, се среща с Ан. Кънчев, който се интересува от хода на делото, и му съобщава: „Аз се видях с Дякона. Той не доверяваше работите си на мен и много-много не ми казваше.“
1871 септември, преди 29 – завършвайки дългата си организационни обиколка, пристига в Ловеч пеш, два дни след идването тук на Д. Общи, където отдавна го очаква Ан. Кънчев, познат му от Белград от 1868 г.; първата им среща става в дома на Ив. Драсов.
1871 септември, около 29 – организирана е среща събрание в лозята край Ловеч, на която присъствуват осем души: Левски, Д. Общи, Ан. Кънчев, М. Поплуканов, Ив. Драсов, Д. Пъшков, Христо Бояджията и поп Кръстьо Никифоров. Левски чете „ръкописно упътване“ „Наредата“ и заявява, че трябва да провери новите си помощници, преди да им се довери. Поставя, подкрепян и от другите присъствуващи, въпроса за бъдещата работа на Д. Общи, когото определят за отговорник на района от Ловеч и Тетевен до София.
1871 септември, 29 – пише от Българско [Ловеч?] две писма с приписки от Ан. Кънчев до Д. Попов – Турну Мъгуреле, и до П. Хитов – Белград:
1. Съобщава на Д. Попов, че трябва да пише от негово име до Ф. Тотю и че му прилага „два закона“ т.е. два преписа от „Наредата“ – за него и за Д. Ценович в Букурещ, за да ги проучат и съобщят бележките си. Екземпляр от тях трябва да се прати и на Л. Каравелов, а също така в Лом и Пирот, откъдето ще чака бележки. Настоява да му изпрати 1000 патрона поне за едната от наличните по туй време три пушки, която е в Плевен, тъй като му е много нужна, добавяйки: „защото някак по с живо сърце ще отвождам по пътят си, може би да ми откупи нейде и животът йоще веднъж.” Уведомява Попов, че „отсега вече А. К[ъпчев] остава с мене на нашата работа и докрай“. [Подпис:] Аслан Дервишооглу
2. Отговаря на П. Хитов на писмото му от 30 август (вж. по-горе): излага своето мнение по въпросите, засегнати в писмото на войводата, относно развоя на освободителното дело, като изтъква: „. . .не тряб[в]а бързание, защото от 8 месеца време е откак сме се заловили да си работим по чисто български в Българско и да се не облягаме на вънкашни думи от българи, които живеят извън Българско“. Подчертава още веднъж, че мястото на войводите е в България с думите: „народ да се приготви за бой самин може ли да се приготви, или тряб[в]а главатарите му повече и по-сигурно да го приготвят като тряб[в]а и [в|секи ден да се намират между него. Спира се на въпроса за участието на българите в борбата на други народи: „Чисто народният чиляк, бори се до което вече време да избави своят си народ по-напред, па тогава нека гледа и на други [да помага]. Ако той не случи, то тря[б]ва да умре в народната си работа.“ Ан. Кънчев в приписка добавя: „Дойдох, видях и в истиността на гореизложеното се убедих. Освен да до[й]дете тука, другото [в]сичко е лъжа.“
1871 септември, около 29 – завършен е окончателно текстът на Проектоустава [„Наредата“], който Левски чете на събранието, свикано край Ловеч (вж. по-горе). Започва срочно разпращане на Проектоустава чрез направени преписи – до БРЦК в Букурещ, до дейци в Белград и Одеса, както и до комитети и дейци в страната, за да бъде разгледан и обсъден този най-важен идейно-програмен документ, съставен от Левски (с малки добавки накрая от Ан. Кънчев) и озаглавен „Нареда на работниците за освобождението на българският народ“. „Наредата” съдържа уводна част, която отразява подбудите и целта на освободителната борба – „тиранството, безчеловещината и самата държавна система на турското правителство на Балканския полуостров“, поради което се налага ,,с една обща революция да се направи коренно преобразувание на сегашната държавна деспотско-тиранска система и да се замени с демократска република (народно управление) на същото това място, което са нашите прадеди съ[с] силата на оръжието и съ[с] своята кръв откупили“. Организационпа част, в която се набелязват правата и задълженията па БРЦК, на председателя, на подпредседателя и на касиера; както и на частните комитети, на тайната полиция, на тайната поща, на войводите и т.н. Наказателна част – в девет параграфа се изброяват наказанията за про-винения и измяна спрямо освободителното дело.
1871 октомври, около 1 – проектира дълга съвместна обиколка из страната с Общи и Кънчев за въвеждане на помощниците си в работата, организиране на нови комитети, укрепване на вече изградените, разпространение и разглеждане на Проектоустава – „Наредата“.
1871 октомври, 1/3 – заминава, придружен от Ан. Кънчев и М. Поплуканов, за Плевен, където престояват два-три дни, за да купят коне, необходими за предстоящата обиколка с Кънчев и Общи.
1871 октомври, 3 – отправено е до него в Ловеч ? писмо от Д. Попов -Турну Мъгуреле.
1871 октомври, около 3 – завръща се заедно с Ан. Кънчев и М. Поплуканов от Плевен в Ловеч, където ги очаква Д. Общи; след престой от два дни тръгва с Кънчев и Общи на заплануваната организационни обиколка.
1871 октомври, 6 – пише от Българско писмо до Хр. Георгиев – Букурещ: настоява Георгиев да даде своята материална подкрепа за освободителната борба на българския народ, като започва писмото си с думите: „Настоящето ни може да ви се види доста смело, длъжност ни е, тряб[в]а да я изпълниме“. Отбелязва, че „днешний век е век на свободата и равноправността па сичките народности и че българите търсят случай да разкъсат „робските вериги“ и да повдигнат „несъборим храм на правата свобода“; подчертава, че народното освобождение е „дело българско“ и че „Времето за помаганието е сега; подир захващанието на въстанието общо не ще да имаме нужда от ничия помощ; вратата за родолюбците ще се затворят. Останалите и закъснелите не ще бъдат вече наши приятели (на отечеството), не ще да ги е раждала българка, не са хора!“ [Подпис:] В. Левский
1871 октомври, 6/7 - ноември/декември – предприема, придружен от двамата си помощници Д. Общи и Ан. Кънчев, голяма организационни обиколка, която продължава близо два месеца. Комитетите в Ловеч и Плевен им осигуряват на първо време за разноски 500 гроша. Маршрутът на обиколката е следният: Ловеч – Троян
Карлово – Клисура – Копривщица – Панагюрище – Пазарджик
Царацово – Пловдив – Царацово – Чирпан – Стара Загора – Но¬ва Загора – Сливен – Котел – Беброво – Елена – Трявна – Габрово
Търново – Лясковец – Севлиево – Ловеч. Свиква почти във всяко посетено селище събрание (за основавано на комитети или за проверка на работата на по-рано създадените; чете проектоустава – „Наредата“; дава указания за направа на преписи от документа; настоява за събиране на средства и пр.) Отбелязва в джобния си бележник (с. 68 – 69) някои от посетените места, както и изразходваните суми (за храна, за наем, за кафе, за коне и пр.).
1871 октомври, около 6/7 [?] – определя Ан. Кънчев за касиер на групата по време на обиколката, отбелязва в бележника си това (с. 68 – 69, с. 96 – 97), както и някои направени разноски.
1871 октомври, около 7/8 [?] – пристига с двамата си помощници в Троян; отсядат в местния хан на В. Спасов; вечерта устройва в „тайната къща“ събрание на ЧРК (на което не присъствува Д. Общи) и разглеждат „брошурите“ [„Наредата“]. Предава комитетски „книжа“ [квитанциите].
1871 октомври, около 8/9 [?] – тръгва от Троян, придружен от Ан. Кънчев и Д. Общи [минавайки през Сопот] за Карлово, където отсяда в „тайна къща“, а другарите му – в местния хан; устройва и тук събрание, на което не присъствува Общи.
1871 октомври, 10/12 [?]- след два дни престой в Карлово, където заверяват тескеретата си, се отправя с двамата за Клисура. Там отсядат в „комитетския хан“; вечерта устройва в „тайната къща“ събрание, на което занася „книжа“ [Проектоустава и квитанции].
1871 октомври, около 12/13 [?] – пристига с двамата в Копривщица, където отсядат в „комитетския хан“. Устройва събрание с местните дейци, на което присъствува и Ан. Кънчев (Д. Общи е информиран след това, че работите вървят „средно“). Престояват тук два дни и в това време Левски и Кънчев правят обиколка из околните селища
1871 октомври, 15 – отправено е до него писмо от Д. Попов – Турну Мъгуреле.
1871 октомври, около 15/16 [?] – отправя се от Копривщица с двамата си помощници за Панагюрище; отсядат „в един хан [на Н. Дринов ?]; тук са посетени от местни дейци, с които разговарят. Придружен от Ан. Кънчев, устройва събрание в училището.
1871 октомври, след 16 [?] – заминава с двамата за Пазарджик, където отсядат „в хана на Гюмюшгердан“ и престояват тук два дни. Вечерта устройва събрание, като взема със себе си „книжата“ и Ан. Кънчев; след събранието информира Д. Общи, че „тук работите вървят по-добре“.
1871 октомври, преди 20 – заминава с Ан. Кънчев и Д. Общи за с. Царацово, където отсядат в къщата на Божил Георгиев; обядват в местния хан и Общи остава в селото, а двамата се отправят за Пловдив. Отбелязва в бележника си (с. 69, 97) похарчени суми в тези селища.
1871 октомври, 20 – неустановен автор пише до Станчо, комитетски деец в Чирпан, следното: изпраща 850 гроша по куриер, които са събрани „от сюрмащта“, дала ги „за делото – народната свобода“; да предаде парите „на зогр[а]фина Георги Данчов“, за да ги даде „на Дякона“, комуто да даде и „другите книжа“; да уведоми Данчов да чака Дякона „на Димитровден сабахлан“ [т.е. на 26 октомври сутринта]; да приготви за всеки случай и кон за него.
1871 октомври, след 20 – 25 [?] – заминава с Ан. Кънчев в Пловдив, където устройват събрание; завръщат се в с. Царацово, за да вземат Д. Общи и тримата потеглят за Чирпан, където отсядат в местния хан, преспиват в града и на сутринта тръгват тримата за Стара Загора.
1871 октомври, 24 – Ф. Тотю – Одеса, в писмо до Д. Попов – Турну Мъгуреле, бележи следното: „Ще ви моля, дето ми пишете от [вместо за] закона [„Наредата“], моля ви, да ми изпроводите закона или един человек от Лъвский, или от страна на ваша милост.“
1871 октомври, след 26 [?] – заминава с Д. Общи и Ан. Кънчев за Стара Загора, където отсяда с Кънчев „в един хан“, а праща Общи в друг. Престояват в града три-четири дни. Левски устройва събрание с местните дейци, на което не присъствува Общи; отбелязва в бележника си (с. 68) посещението в Стара Загора.
1871 октомври, 27 – пише до Д. Попов – Турну Мъгуреле, писмо, в което се интересува за отговор на свое писмо от Ф. Тотю; дали Д. Ценович е ходил в Черна гора; засяга въпроса за издаването на в. „Свобода“ от Л. Каравелов, „Дума“ от Хр. Ботев; настоява да му се изпраща ,,Пер[иодическото] списание и пр.
1871 октомври, около 30/31 – ноември, началото – заминава е двамата си помощници за Нова Загора; по пътя се отделя с Ан. Кънчев и посещава „едно село“; вечерта се срещат тримата в местния хан, където преспиват.
1871 октомври, около 30 – П. Хитов – Белград, го уведомява, че е получил писмото с приложения към него проектоустав [„Наредата“), чийто текст одобрява и заявява, че е готов да извърши всичко, което му се възложи.
1871 октомври, 31 – отправено е до него съобщение, поместено във в. „Свобода“, с което за втори път е поканен да замине за делова среща в Букурещ.
1871 ноември, около 1/2 [?] – напуска заедно с Д. Общи и Ан. Кънчев Нова Загора и се отправят към Сливен, където се настаняват в местен хан и остават три-четири дни. Организира и тук събрание, на което носи и „книжата“, за да ги раздаде на местните дейци; на събранието не присъствуват помощниците му.
1871 ноември, 3/6 [?] – посещава с Д. Общи и Ан. Кънчев Котел където заверяват тескерстата си, Беброво – където организира сам събрание; Елена, където се среща вероятно със Ст. Робовски и др. и заверяват тескеретата си.
1871 ноември, след 3/6 – Н. Попконстантинов [Елена?] в писмо до Ст. Робовски [Елена] бележи: съжалява, че поради краткото си отсъствие от града не е могъл да се срещне с Левски и Кънчев по време на тяхното пребиваване там.
1871 ноември, 7/8 – тръгва заедно с помощниците си за Трявна, където отсяда в „тайна къща“, настанява Общи в местен хан, а Кънчев – в свой роднина. Престояват в града два дни. Организира две събрания с местните дейци, без да присъствуват Кънчев и Общи. Вписва в бележника си (с. 69) посещението в Трявна.
1871 ноември, 9/10 [?] – отправя се с двамата си помощници за Лясковец. Там организират голямо събрание, на което присъствуват 18 души. Оставя три писма за изпращане до околни комитети.
1871 ноември, 11/12 [?] – продължава, придружен от Ан. Кънчев и Д. Общи, да пътува, посещавайки Търново и Габрово, където тримата не престояват.
1871 ноември, 13/14 [?] – пристига с двамата в Севлиево, където отсядат в местен хан. Устройва събрание, на което не присъствуват помощниците му. Отбелязва в бележника си (с. 69) посещението в Севлиево и направените там разноски – изпраща от Севлиево писмо до комитета в Габрово.
1871 ноември, 15 [?] – завършва обиколката, придружен от двамата си помощници Кънчев и Общи, пристигайки в Ловеч, което отбелязва в бележника си (с. 68).
1871 ноември, между 15 – 25 [?] – пребивава в Ловеч заедно с Д. Общи и Ан. Кънчев. Свиква събрание, на което присъствуват Кънчев, Общи, членове на местния комитет и Ан. Попхинов (когото Ан. Кънчев е повикал от Плевен), и дава отчет за извършеното по време на обиколката. Общи изказва недоволство от оказаното му недоверие от страна на Левски и настоява за повече права. Събранието решава занапред тримата да обикалят поотделно и определя районите им: Левски остава в Ловеч, околността и Пловдивския окръг; Д. Общи – от Тетевен до София; Ан. Кънчев – до Дунавското крайбрежие, С. Младенов и В. Йонков – Пазарджишко и Пловдивско.
1871 ноември, преди 25  – гласува на Ан. Кънчев пълно доверие и според решението на ЦК на Вътрешната организация го упълномощава да замине през Русе – Гюргево за Букурещ, където, придружен от Д. Попов, да се срещне и да разговаря с Л. Каравелов.
1871 ноември, 25 – пише писмо от Ловеч от името на ЦК на Вътрешната организация – Привременното правителство – I отд. от БРЦК, до Д. Попов – Турну Мъгуреле, за да го уведоми, че по решение на ЦК в Българско Попов е упълномощен заедно с Ан. Кънчев, който ще му телеграфира от Гюргево, да заминат двамата за Букурещ към 30 ноември, за да разговарят с Л. Каравелов за съгласуване на действията на двата централни комитета [ВРО и емиграцията].
Вместо подпис следва печат с текст: Привременно правителство в България – I отд. от БРЦК.
Пак там; в допълнителна бележка от Левски е отбелязано, че писмото не е изпратено поради карантина.
1871 ноември, 25 – пише от Ловеч шест писма до дейци в Румъния, между които е и Л. Каравелов; препраща писмата но Ан. Кънчев и Д. Попов – Турну Мъгуреле.
1871 ноември, 25 – пише от Ловеч писмо до Т, Райнов – Гюргево, с което го уведомява, че вместо писмо изпраща Ан. Кънчев – „наш брат и работник с упълномощно писмо иде там за работа“ – за преговори относно съгласувани действия; Райнов ще научи от него подробно за мисията му и за становището на вътрешните дейци и трябва да му даде „бележки[те си]: какво мислите и какво работите“, същото да пише и на „ другите, дето се намират“ [?]. [Подпис:] В. Лъ[вс]кий
1871 ноември, 25 – записва в личния бележник (с. 68), че Ан. Кънчев е бил избран за постоянен касиер по време на обиколката им в страната и че същият (Кънчев) се изпраща с мисия във Влашко (с. 68).
18/1 ноември, 25 – отбелязва в личния си бележник (с. 68): „От ноември 25-й захващам да водя точна сметка отдека какво земам и за какво ги давам.“
1871 ноември, 26 – 1872 май – събира при обиколките си из страната в продължение на няколко месеца 11 643 гроша за народното дело, което отбелязва в бележника си (с. 94).
1871 ноември, 26 – 1872 май, 7 – нанася в бележника си (с. 95) направените в продължение на шест месеца лични разходи, както и за придружаващите го лица при обиколките и за конете – общо 848 гроша и 10 пари или средно на ден 5 гроша и 62 пари.
1871 ноември – 1872 май – съставя отчет само за личните си разноски за седем месеца (обувки, дрехи, храна и други) – всичко 723 гр. и 20 пари.
1871 ноември, края – декември, началото [?] – вписва в бележника си (с. 98): дава на С. Младенов 210 гр. „да си [в]земе кон“, а на В. Йонков – 105 гр.
1871 ноември, края – декември, преди 24 [?] – предприема нова обиколка, придружен от Д. Общи, за да го въведе в работата на определения му район. Посещават комитети в Северозападна България [в Ловешко и Софийско] и София. Движат се по следния маршрут: Ловеч – с. Сопот – Лесидрен [7] – Тетевен – с. Гложене – с.Голям извор – с. Джурово – с. Видраре – Етрополе – Правец – Орхание [дн. Ботевград] – София и някои софийски села [Враждебна, Ташкесен – дн. Саранци и др.| – Орхание – Ловеч. В повечето от посетените селища организира събрания. Упоменава в бележника си (с. 68 – 69, 101) някои от посетените места.
1871 декември, 1 – 1872 януари, 10 – записва в бележника си (с. 67): дадени на Д. Общи 291 гроша – „за тия пари му исках сметка, а той казва, че забравил за де какво е дал, нито е писал“.
1871 декември, 2/3 – пребивава с Д. Общи в с. Сопот, където отсяда в бащината къща на Д. Пъшков и свиква събрание.
1871 декември, 4/5 [?] – заминава с Общи за с. Лесидрен, където отсядат в къщата на местния свещеник; свиква събрание, на което Общи не присъствува.
1871 декември, около 6/7 [?] – отправят се двамата за Тетевен, където отсядат в хана на хаджи Кънчо. Левски свиква събрание с местните дейци – около 22 – 24 души, които му предават събраните около 22 – 24 лири за делото. От с. Гложене е изпратен В.Йонков, за да ги придружи до селото; тук Левски получава писмо, с което го предупреждават да смени коня си, известен на властите.
1871 декември, след 7/8 [?] – пребивава с Д. Общи в с. Гложене, където отсяда в дома на В. Йонков, и устройва събрание.
1871 декември, около 8/10 – след двудневен престой в Гложене заминава, придружен от Общи и Йонков, за Голям извор, където „пристига един месец след започване на постите“; отсядат „в Герговия хан“ [хана на Г. Стойков]. Организира две събрания: едно в училището, на което присъствуват [без Общи] 20-30 души – някои от околните села – и чете „една книжка, писана на ръка“ [„Наредата”]; и второ – в хана.
1871 декември, 9 – Д. Попов – Турну Мъгуреле, съобщава на П. Хитов – Белград, за предприетата от Левски обиколка, придружен от помощниците си, които „ходят нагоре-надолу, гдето имат потреба“.
1871 декември, около 9/10 – пристига във Видраре, придружен от Общи и Йонков, където отсядат в „Патьовия хан“ хана на чорбаджи Патьо Поппетров. Там устройва събрание и получават от „Патьо десет лири и две-три от братята му Фильо и Йосиф. В селото пристига поп Г. Тутмаников, за да ги придружи до Джурово.
1871 декември,около 10 – пристига, придружен от Общи, Йонков и пои Г. Гутмаников, в „Джурова махала“, където отсядат в дома на попа и организират събрание.
1871 декември, след 10 – на следния ден се отправя с тримата си придружвачи за Етрополе. Там отсядат „в Митовия хан“, където ги посещава „даскал Тодор Пеев“, доведен от поп Г. [Тутмаников]. Вечерта организира заедно с Т. Пеев събрание в „тайна къща“, на което не присъствува Д. Общи, събрани са от присъствуващите 600 гроша.
1871 декември, след 10/11 [?] – тръгва с Д. Общи и В. Йонков от Етрополе за Правец, където отсядат „в Цветковия хан“ хана на Цв. Вълчев. Преспиват там една нощ и организират събрание. Получават от местния комитет 700 гроша.
1871 декември, около 11/12 [?] – пристигат тримата в Орхание, дн. Ботевград. Отсядат „в хана на Васил Бояджията“, където вечерта организират събрание и получават парична помощ за делото.
1871 декември, към 12/13 [?] – отправя се с Д. Общи за София, а В. Йонков се завръща в Гложене. Тук остават 4-5 дни и отсядат в „хаджи Мановия хан“. Вечерта Левски взема „книжата“ и „отива“ в хана на Трайковича“, където вероятно организира събрание. Д. Общи е посетен в хана от отец Генадий [игумен на Драгалевския манастир], който го уведомява да замине за с. Враждебна, дн. квартал на София и там да чака Левски „в Лулчовия хан“.
1871 декември, около 14/15 [?] посещава Драгалевския манастир.
1871 декември, след 14/15 [?] – записва в бележника си (с. 94 и с. 101) посетените с Д. Общи селища: Тетевен, Етрополе, София, Враждебна, Ташкесен, дн. Саранци, както и изразходвани „за харч – по хановете“ суми.
1871 декември, около 14/15 [?] – на път от София за Ловеч се отбиват с Общи в Орхание дн. Ботевград, където Левски се среща с В. Бошаранов и го увещава да стане секретар-касиер на Д. Общи, който бил неграмотен.
1871 декември, 14 – Ив. Драсов – Ловеч, пише до Д. Попов – Турну Мъгуреле, че очакват Левски да се завърне в града и че Ан. Кънчев не е заминал за Букурещ поради карантина на границата (вж. по-горе: 1871 ноември, 25).
1871 декември, около 20 – 31 – пътува сам, посещавайки Гложене, Златна Панега, Червен бряг, Телиш. Записва в бележника си (с. 71 и с. 102) направените разноски по пътуването: „На Панега на хан – 13 [гр.]; в Гложене – два конака [две нощувки] – 10.30; в Червени бряг на Коледа 25 дек. – събота за две вечери – 2; Телиш – леблебии и стафиди – 1; в Плевен – за хатът [коня] – 3150 [гроша].“
1871 декември, 24 – 25 – пребивава в Червен бряг, където прекарва Бъдни вечер и Коледа.
1871 декември, 26 – отправя се за Плевен, където пристига вечерта.
1871 декември, 28 – Ан. Попхинов – Плевен, пише до брат си Д. Попов – Турну Мъгуреле, че Левски пристигнал „самичек“ в неделя вечерта т.е. на 26 и го посетил в дома му, където искал да води делови разговори с местни дейци, но срещата не се осъществила; че Д. Общи бил изпратен към София и че Левски имал трима помощници: Кънчев, Общи и Хр. Иванов.
1871 декември, 26 – пише приписка към горното писмо на Ан. Попхинов, адресирана също до Д. Попов – Турну Мъгуреле, в която известява, че от приложените негови писма до И. Хитов и Ф. Тотю (които Попов трябва да препрати), ще разбере, че войводите са уклончиви, особено „шикалкави“ Хитов, като отказва да дойде в България, обосновавайки се, че с това ще навреди на делото. Левски е уверен, че повече вреда Хитов нанася с пребиваването си в Сърбия. Настоява Попов да уведоми веднага Л. Каравелов да не го вика чрез в. „Свобода“ (вж. по-горе), защото може да му напакости, тъй като властите го търсят усилено: има „българи шпиони“, а и турци, преоблечени като българи, които „дирят, запитват, запират по конаците, по хановете и дават заповести по [в]сичкитс ханове така: щом до[й]де човек среден бой, или бил височък, руси мустачки, с дрехи, било широки, тесни или офицерски, може и с просешки, тоз час до[й]дете, да сторите хабер на конакът!!!…“ [Подпис:] Лъ[вск]ий
1871 декември, около 28 – пише от Плевен писма на П. Хитов – Белград, Ф. Тотю – Одеса, които препраща чрез Д. Попов – Турну Мъгуреле.
1871 декември, след 28 – 1872 януари, 1 [?] – записва в личния бележник (с. 71): „В Плевен – изпроводяк, кафе и други дребни – 5 [гр.]; за фес за мене – 21; по „св. Васил“ [1 ян. 1872] додоха да ми честитят народни деца – 8.“
1871 декември, преди 31 – получава в Плевен писмото на Д. Попов – Турну Мъгуреле, до Революционния комитет – Ловеч, за сведение и отговор.
1871 декември, 31 – пише от Плевен, където посреща 1872 г., писмо до Д. Попов – Турну Мъгуреле, и му съобщава, че приносителят на писмото е добър младеж, когото препоръчва, за да му се помогне да постъпи във Военното училище в Одеса, тъй като за бъдещото въстание са необходими военни. Информира Попов за неуредици в Плевенския революционен комитет и за непоследователността на някои дейци с думите: „вчера каквото сме говорили и писали, тряб[в]а и днес да го имаме пред очи, да не ни се смеят хората в работите утре!“. Подчертава, че сам той е бил винаги принципен: „Аз ще докажа, че до днес каквото съм работил, нямам погрешки в нищо.“ Отбелязва, че засега са добре с кадрите. [Подпис:] В. Лъ[вск]ий
1871 декември 1872 януари [?] – вписва в бележника си (с. 73), че си е купил „шишане“ за 200 гр. и части за него – 4 гр.
1871 декември – 1872 януари [?] – съставя сметка отчет за направените разноски по време на обиколките из Северна и Южна България, придружаван от Общи и Кънчев; за получени суми от комитетите и пр. (част от отбелязаните данни се срещат и в бележника му).
1871 декември – 1872 януари [?] – след направените през втората половина на 1871 г. няколко обиколки из страната се отказва от първоначалната си идея – общото събрание на вътрешните и външните комитети да бъде организирано в България – и възприема мнението на БРЦК в Букурещ, то да се свика там. Възнамерява след това да организира общо събрание и на комитетите в България.