Стъкленицата с косите на Васил Левски, съхранявана в параклиса до родната му къща в Карлово – снимка от интернет

През 1864 г. навръх Великден в местността „Алтън чаир“ в покрайнините на Карлово сам Апостола снема монашеското си расо и отрязва косата си. Дава я на майка си със заръката да я пази. Гина Кунчева прибира кичурите от косата му и ги държи цял живот близо до сърцето си. След нейната смърт пък ги прибира дъщеря й Яна, а след това през 1907 г. косата е предадена на министъра на просвешението. Министерството я предоставя на Етнографския музей, а през 1942 г. е предадена на тогавашния Главен военен музей, днес Национален военно-исторически музей. От 2000 г. част от косите на Апостола се съхраняват в мемориалния параклис „Всех Святих Болгарских“ в Музея в Карлово. Един негов кичур има и в столичната църква „Света София“. През 2013 г. гост в една телевизия беше Христина Богданова – праправнучка на сестрата на Васил Левски Яна и негова прапраплеменица. В студиото тя показа кичур от косите на Васил Левски – семейна реликва. Предполага се, че коси на Васил Левски пазят и други от рода му. Интересното при това телевизионно гостуване беше, че Христина Богданова напълно опроверга битуващото мнение, че Яна е предала косите на Левски срещу заплащане. Потомката на Васил Левски показа копие на писмото, с което Яна потвърждава, че иска да дари косите на Левски: „Косата, която ви изпращам е тая втората, остригана и запазена от майка ми в Карлово. След нейната смърт я запазих аз, а сега я предавам вам, господин министре. Искам да послужи като спомен на младото поколение за този, който даде живота си за свободата на България, без да я види освободена.“

Друг много интересен е факт е, че през 1973 г. експерти от института по криминалистика правят анализ на няколко косъма от отрязаните му коси. Резултатите показват, че кръвната група на Дякона е нулева – тази, която може да дава кръв на всички останали, но не може да получава от тях. Символичният смисъл е повече от ясен!