Васил Левски пише в личното си тефтерче през последните две години от живота си (1871–1872). Удивителен е начинът, по който това тефтерче е достигнало до нас. При залавянето на Левски в Къкринското ханче тефтерчето и част от архива на Българския революционен централен комитет остават непокътнати, зашити в самара на коня на Никола Цвятков. Верният му съратник запазва документите и по-късно ги предава на Захари Стоянов, а след смъртта на Стоянов неговата вдовица ги предоставя на Софийския народен музей, откъдето през 1924 г. са предадени на Народната библиотека. Там се съхраняват и днес. Тефтерчето и всички други документи се пазят в специално нает от Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ трезор, разположен в Българска народна банка. Интересен факт е, че за този трезор има два ключа – един в Банката и един в Библиотеката. Само заедно те могат да отворят сейфа. Пазител на единия ключ е ст.н.с. д-р Цветолюб Нушев – учен от последния екип, разчел и публикувал текстовете от личните документи на Левски.