Портрет на даскал Атанас Иванов – снимка от интернет

 През 1855 г. Васил Левски отива с вуйчо си в Стара Загора и постъпва в местното класно училище.
Училището е открито на 1 март 1841 г. от даскал Атанас Иванов. То е първото взаимно новобългарско светско училище в Стара Загора. Помещава се в сградата на килийното училище към църквата „Свети Никола”. Заслугите на храма за откриването му са оценени по достойнство и то съвсем естествено е наречено Светиниколско. Църквата поддържа училището със средства, набирани чрез дарителство. Постепенно Светиниколското училище се утвърждава като водещо за града. През 1850 г. за нуждите на училището е построена специална двуетажна сграда. В нейното изграждане с труд и средства участват еснафските организации, отделни дарители, а църквата „Свети Никола” дава 90 000 гроша. Именно през тази година училището става класно. Има три класа. Например в първи клас през 1863 г. се изучават: Нов завет и свещена история, землеописание, краснописание, кратка числителница и др.
Докато учи в това училище, Левски започва да пее и в църковния хор, също ръководен от учителя Атанас Иванов. Младият Васил бързо заема водещо място като надарен певец; проявява се и като отличен ученик.
Нека се спрем повече на учителя на Левски, който като такъв безспорно е оставил отпечатък в съзнанието и личността на Дякона. Даскал Атанас Иванов е роден на 12 февруари 1810 г. в с. Бъдеще. Получава завидно за онова време образование – учил е в килийното училище на Хилендарския метох при църквата „Св. Димитър” с учители светогорските монаси Иван и Данаил, но е най-привързан към учителя си Неофит Рилски, с когото поддържа дългогодишна кореспонденция. Буден общественик, книжовник и искрен патриот, той започва да служи на просветното дело от 30-те години на 19. век. През 1833 г. 23-годишният даскал, подпомогнат от дядо Косьо Праматарина, открива в кв. „Акарджа” училище, в което отхвърля религиозните предмети и разчиства пътя за създаването на светско българско училище. След това Атанас Иванов е избран от видните старозагорци хаджи Господин Славов, Александър Екзарх и Иван Стоянов, да оглави училището в Стара Загора. Те се опасявали, че съществуващото в града елинско (гръцко) светско училище заплашва формиращото се българско национално съзнание с гръцки език и силно гръцко културно влияние. Така те се спират на него, тъй като наскоро се е завърнал от учение и има необходимите способности, за да въведе Бел-Ланкастеровия метод (взаимоучителна метода). Освен учител и ръководител на църковния хор, Атанас Иванов е бил също касиер на общината, председател на читалище, управител на девически пансион.
За 44 години преподавателска дейност подготвя не само грамотни хора, но и кадри, нужни за просветата, културата и стопанския живот. „Даскал Атанас Иванов” – пише за него ученикът му Атанас Илиев, – „бе най-популярният учител преди Освобождението… Почти нямаше малко-много грамотен човек, от родените през 30-те, 40-те, 50-те и 60-те години, който да не е учил при него …”
Съгражданите му наричат Атанас Иванов „учител на поколенията”. Той умира в Стара Загора на 5 юли 1897 година.