Вик, сълзи, радост и жажда!
Викът е на майката Гина Кунчева, която дарява живота. Викът е и на малкото момченце, което вдишва болезнено и въздухът изпълва дробовете му. Радостта е на бащата Иван Кунчев, горд с новия си наследник.
Жаждата…тя е за живот и е на малкия Васил. Много неща ще прочетете, но точно силната жажда за живот е едно от най-големите качества на нашия Апостол на Свободата.
Радостта … през бащата, след преживяната болка от раждането тя обхваща и майката. Обхваща семейството … обхващала е почти всеки, до когото се е докоснал Васил приживе. Обхванала е почти всеки днес, 184 години след това рождение.
Да – радост, а не тъга! В едни от най-тежките години от историята на България, следвайки пътя на събитията и логиката, ние е трябвало да сме обезверени, претопени … трябвало е да тлеем! Но не би! Генът ни е силен и колкото и да сме мачкани, точно в най-тъмните години се ражда Левски! Раждат се синове и дъщери български, които ще оставят имената си със златни букви в нашата история. Изводите тук може да си направи всеки и да се замисли!
Мачкани сме и днес! Годините са трудни. Раждаме се с чувство за малоценност, което наши и чужди ни вменяват! Забравяме гена си! Днес дори на рождението на най-свободния българин масово ще ни залеят със статии за това как е предаден. Статии за изгубения му гроб. Статии за залавянето му и как не сме направили опит да го спасим. Ще въздигат Левски до небесата, откъсвайки го от нас! Почти никъде няма да прочетете са семейството му! Малцина историци ще ни разкажат за баща му, за майка му, за сестрите и братята на Левски. Никой няма да си зададе въпроса, как е възпитаван Апостола, за да се превърне в такъв българин. В каква среда е живял? Какви мисли е имал? На какви игри е играл като малък? Кои са приятелите му, с които е играл?
Всеки знае как е умрял Апостола, но малцина знаят как е живял! На това му казвам объркана работа! Ето тук обвинявам историците! Кажете ни как е живял Васил! Кажете ни как от малкото момченце, родило се на днешния ден в Карлово, е израснал до Апостол на българската Свобода! Разкажете ни за тази негова жажда за живот. Разкажете ни за нещата, които е споделял в писмата и тефтерчето си. Направете нов прочит, достъпен за всички, защото това негово „Народе????“ не е укор към нас и не трябва да ни дамгосват с него! Левски е вярвал в нас и е посветил живота си на това да сме свободни и достойни люде! Нека разбираме как се изгражда една личност!
Левски е Свобода! Днес, на неговия ден, отново ще има викове, сълзи, радост и жажда! Ще има и тъга, защото дълбоко в същността си всеки от нас знае, че почти нищо не сме изпълнили от неговите заръки. Но важното тук е да осъзнаваме това на първо време. Осъзналият се човек е отворен и способен на промени!
Чистата и свята Република, в която живеят достойни и равни с другите европейски народи люде, е все още на дневен ред! А Васил Левски … Васил Левски е може би единствената наша личност, която така силно обединява почти всички българи. Нека и върху това помислим и да градим!
Чии са сълзите, с които започнах … нека всеки да помисли!
Честит рожден ден, Апостоле!