Знаете ли, че Габрово е единственият областен град в България, в който няма паметник на Васил Левски?
Всъщност ще е по-драматично, ако задам въпроса така: „Знаете ли, че в Габрово е имало паметник на Васил Левски, но той е рухнал?“
Защо търся драматичното, ще попитате. Отговорът ми е: защото събитията, свързани с паметника на Васил Левски в Габрово, и до ден днешен са именно такива – драматични!
Нека започна с далечната 1961 година. Именно тогава започва работата на братята Любен и Кою Янкови и Георги Ташков. Те извайват гипсова статуя на Апостола. Работата им продължава повече от 30 години! Паметникът се намира по пътя към Соколския манастир. Първоначалната идея на тримата е паметникът да бъде пренесен на поляната край Соколския манастир – „на фона на зеленината, на планината“ (Цитатите в статията са по: Пехливанов, Ил. „Габровският Левски. Разказ на братята Кою и Любен Янкови“. С., Рекламна агенция Агора, 2002)
Въпреки трудностите с осигуряването на материалите, на средствата за закупуването им, те продължават да работят върху изграждането на паметника, защото „Левски не е образ, а принцип“ – обяснява настоятелността в работата си Кою Янков.
През 1994 г. е изготвена документация, въз основа на която специализирана комисия от експерти да се произнесе за начина на изпълнението му, за преместването му на подходящ терен и за изготвянето на план-сметка за необходимите средства. Три години по-късно, по повод на 160-годишнината от рождението на Апостола, се констатира липсата на достатъчно средства за каменна статуя, лошото състояние на гипсовия модел, както и необходимостта да се предприемат бързи мерки за укрепването и консервирането му. Обявен е и конкурс за архитектурно оформление на пространството около паметника в кв. „Водици“, за изпълнение на покривна конструкция и импрегнация. С цел съхраняването на паметника сред членовете на комисията се появява и идеята авторите да изработят от дърво негов умален модел. Планирана е и изложба от графични проекти и макети, чрез която да се популяризира тяхното творчество, както и тя да послужи като мотивация за търсенето на дарители, които да подпомогнат финансово от гипсовия модел да се реализира постоянен паметник на Апостола.
За да бъде съхранена гипсовата фигура, се обединяват усилията на служители от областната управа, местни бизнесмени и членове на Комитета „Васил Левски“ – Габрово. Няколко габровските фирми се ангажират с обработката на корозиралите железни, арматурни части и полагането на защитни материали. Потърсено е становището на доц. д-р Валентин Тодоров, преподавател в катедра „Консервация и реставрация“ към Национална художествена академия. Въз основа на установеното към лятото на 2001 г. състояние на гипсовата скулптурна фигура той изразява мнението за необходимостта да се извърши изолация на паметника от влагата и солите чрез бетонова подложка, реконструкция на установените пукнатини и разрушения, структурно укрепване на гипса и защита на повърхността му.
Въпреки усилията всички тези действия да бъдат увенчани с положителни резултати, през пролетта на 2003 г. гипсовият паметник рухва. Дългото разрушително въздействие на атмосферните условия, а също (по данни на очевидци) и действията на недобросъвестни граждани, са причините след почти 30-годишното си присъствие този народен символ на паметта за Васил Левски да бъде унищожен.
Признавам си, че наскоро разбрах за съдбата на този паметник. От поместените снимки се вижда, че работата на братята Любен и Кою Янкови и Георги Ташков е прекрасна! Ето какво споделя Любен Янков относно работата по паметника: „Хем да прилича външно по образ, както е по фотографиите му, хем да се донадят някои вътрешни качества… Трябва да подчертаем непоклатимостта му. Левски е непоклатим в своите схващания за България. Това се отразява в неговата стойка, в погледа му, в неговия жест, в движението на раменете му, в начина, по който си държи ръцете. Левски е и безстрашен, и много спокоен.”
След рухването на тяхното творение няма как да не остане лошият привкус от всичко това. Защо се е допуснало да се случи? Защо цели 30 години се случва това и какво е участието на общината, а като цяло и на държавата ни в тази работа? На една от снимките до паметника се вижда Мерсия Макдермот – английската дама, която май милее за нашия Апостол на Свободата повече от много българи! Как ли се е почувствала тя, чужденката, отдала години от живота си да изучава личността и делото на Левски и претворила всичко в един прекрасен роман, когато е разбрала за съдбата на паметника? Все въпроси, които едва ли ще получат отговор, но ето и основния въпрос, на който трябва да се отговори: Не е ли логично след този крах да се вземат мерки и нещата да се поправят? Всичко случило се, изключая делото на изпълнителите и на хората, участвали в опитите да се спаси паметникът, може да се окачестви само с една дума – СРАМ! Срамно е, че се е допуснало това! Срамно е, че не се е предприело нещо след това! Срамно е, че все още в Габрово няма паметник на Васил Левски! И най-срамното ще го оставя нарочно последно и на нов ред.
Цели 9 години след рухването на паметника за първи път в общинския съвет се повдига въпросът за изграждането на нов паметник на Васил Левски! За тази цел има прието решение на местния парламент, с което се възлага на кмета на община Габрово да извърши всички необходими действия по проектиране и изграждане на паметника на Васил Левски, като средствата за тази дейност да бъдат заложени чрез актуализация в бюджет 2012.
След като за изпълнението на това решение не са предприети действия, на проведеното заседание на Общинския експертен съвет по устройство на територията, на Комисията по паметниците при Община Габрово и на работната група, сформирана за конкретния казус, е взето решение за предложение вместо паметник в центъра на града, да се изгради художествена пластична композиция, тематично обвързана с Васил Левски в скалния венец пред хотел „Балкан“.
Мотивите за предложението са, че липсват исторически доказателства, свързващи Васил Левски с конкретно място в града. Освен това, според експертите в община Габрово има непотвърдени исторически данни, че при посещенията си в Габрово Левски се е укривал в Девическия манастир. Това е възприето от обществеността и на мястото на манастира, до запазената чешма, е положена възпоменателна морена, която е мащабирана спрямо околното пространство и не позволява надграждане и обогатяване.
Месец по-късно местният парламент променя решението си от началото на годината и решава, че вместо паметник на Апостола, в Габрово ще бъде изградена „художествена пластична композиция, тематично обвързана с Васил Левски“, като отново възлага на същия кмет „след получаване на положително становище от Министерството на културата, да организира и проведе национален конкурс, средствата за който да се заложат в бюджет– 2013 г.“  

Три бюджетни години по-късно имаме само две неизпълнени решения. Все още няма обявен национален конкурс, нито предвидени за него средства. От община Габрово тогава обясняват, че най-рано в средата на 2015 г. може би ще бъдат предприети действия и изпълнение на приетите досега решения, въпреки че заложени средства за това в бюджет 2015 г. нямало! А годината вече е 2016 . . . и тя отива към края си!
За Габрово се знае, че е българският град с най-много паметници! Да, аз съм от София и съм добре запознат с разигралата се истинска епопея при построяването на паметника на Васил Левски в нашия град. Тя продължава цели 17 години и отпусканите средства са огромни. Събирани са от цяла България, но паметникът е факт и е прекрасен! Защо хората, от които зависи това в Габрово, а именно общинския парламент и кмета оставят на заден план изграждането на паметник на най-достойния син на България? Нима Васил Левски не е национален герой и, ако не могат да се отпуснат общински пари за целта, не може ли да се потърси помощ от държавата или обществеността? От друга страна, защо самата държава в лицето на Министерски съвет и министъра на културата не се заемат сами с този проблем, без някой специално да насочва вниманието им към него? Защото проблем има и той не е само в липсата на желание за изграждането на паметник. Проблемът е много по-дълбок и касаещ духовността ни!
Все въпроси без отговор, но съм сигурен, че на габровци, когато става въпрос за Васил Левски, не им е приятно да отдават почитта си . . . пред една възпоменателна морена! Дали пък преломът в това десетилетно ходене по мъките за хората, които искат да видят паметник на Апостола в Габрово, не трябва да дойде именно от габровци . . . да дойде от нас обикновените, ненатоварени с власт хора? Защото другите – самозабравилите се и мислещи се за недосегаеми, трябва да разберат, че са държавни служители, тоест люде, които служат на нас!

подготвил текста: Георги Савов

„Цели сме изгорели от парене и пак не знаем да духаме.“

„Нашето драгоценно отечество ще се нуждае от достойни хора, които да го водят по пътя на благоденствието, така щото да бъдем равни на другите европейски народи.“

                                                                             –   В а с и л    Л е в с к и   -