В съзнанието на много българи, Васил Левски е най-святата и чиста личност от историята ни. Той е най-изтъкнатия ни революционер, който е дал дори живота си за нашата свобода. Така ще кажат повечето хора, но проблемът идва след изговарянето на тези две изречения. Защо проблем? Защото не са много хората, които знаят кой всъщност е Васил Иванов Кунчев, какви са били неговите мисли, идеи и как този човек последователно и прецизно е изграждал и вървял към постигане на своята мечта – свободна България.
Периодично се появява желанието да намерим неговия гроб. Веднага след Овобождението нашите сънародници са поискали това. Първите търсения са свързани с инициативата да се изгради паметник на Васил Левски. Идеята е била под този паметник да се положат останките на Левски и главата на Бенковски. Документални сведения за тази идея намираме в доклада до Петербургския славянски комитет от 28 октомври 1878 г. на Пьотър Алабин – губернатор на София по време на Временното руско управление в България. Именно той посочва, че Левски е бил погребан в т.нар. “позорни гробища”. Следват различни перипетии, но на тържественото откриване на паметника през 1895 г. в произнесеното от Стоян Заимов слово не се споменава и дума за костите на Левски.
Това е началото на търсенето и днес 138 години след гибелта на Васил Левски, ние все още не знаем нищо. Нужно ли е такова търсене? Моето мнение е, че трябва да се запитаме какво всъщност търсим? Ако търсенето обхваща основно откриването скелета на Васил Левски – то е обречено! Търсенето гроба на Левски е едно търсене на нас самите, търсене на изгубени ценности и измиване на срама.
Васил Левски е предаден приживе. Предатели има в историята на всяка държава, но лошото е, че днес ние продължаваме да го предаваме. Закачили сме портретите му по стените, но забравяме мислите, идеите и стремленията му. Забравяме светлият му пример. Нима проблемът е само в това, че не знаем къде е погребан? Нима не е проблем, че след залавянето му на път от Ловеч през Велико Търново към София не се прави опит да бъде освободен? Нима не е проблем, че след обесването му православната общност в София, пък и никой друг, не поисква трупа му, за да бъде погребан според обичаите? Проблемите продължават и днес с последното търсене гроба на Левски – над 20 години се води почти ожесточена борба между две страни, които ни най-малко не съзнават, че тук няма какво да се дели. Нима не е проблем, че днешното поколение знае за Левски само от два-три урока по история и някое и друго посещение до родния му град, организирано от училището? Получава се неловкия момент първата асоциация на въпрос за Левски да е…футболния отбор. Всичко това са много проблеми, но като цяло проблемът е един – нашето отношение към Левски – тогава и сега! Всъщност той Левски ни е разкрил още приживе какви сме – в тефтерчето си, малко преди залавянето му е написал “Народе????”.
Ние предаваме с пълна сила това, за което той е дал живота си. Предаваме неговите ценности и идеи – предаваме себе си! Затъна ли сме в пошлост. Не се вижда нищо около което може да се обединим поне за малко. Нищо и никой! Няма и да има, защото сме в етап, когато ценностите така са ни размити, че не правим разлика между добро и лошо. Именно тук изпъква образа на Левски – единствения българин, който не сме оплюли и смазали. Точно това трябва да се използва и търсенето на гроба му да е едно търсене на изгубеното ни достойнство и морал. Ще е един опит да докажем че можем, ще е и опит да възвърнем доверието на Левски към нас…след онова “Народе????”

Какво е моето мнение за местонахождението на гроба? То се различава от тезата, че Левски е препогребан в черквата “Св.Петка Самарджийска”. Тази теза се основава на публикуван във вестник “Мир” от 1936 г. разказ на Мария поп Павлова, че съпругът и Илия Джагаров заедно с Христо Хамбарков са изровили трупа на Левски и са го отнесли в черквата, където е заровен в ляво от олтара. Точно там през 1956 г. е открит скелет. Това, което безпорно доказва Николай Хайтов и неговите съмишленици е, че скелетът не е от ранновизантийско погребение. Доколкото разбирам след месец-два ще бъде поставена отново табела на черквата, че тук е погребан Васил Левски. Според мен трябва да сме много внимателни в категоричността си, защото липсват костите,за да се направи анализ. Нека именно сега приложа и аз разказ на очевидец на дните около обесването на Левски – Георги Потайников, който тогава бил 12-годишно момче : „Според тогавашните ми разбирания обесеният беше човек на около 35-40 години, клупът навътре беше около четири-пет пръста зад дясното му ухо, над тила на главата имаше подутина, главата му наклонена напред, коси и вежди – черни, мустаци – черни, малки и редки… Лице обло, мургаво със строг израз…”. Тук идва моето питане – това описание на Левски ли е?
След процеса в София са обесени двама човека – Димитър Общи и Васил Левски. Страхът е бил сковал града точно колкото и февруарския студ и виелици. Странно ще прозвучи, но чистите намерения на двамата българи също може да са сковани и грешката през късната нощ и виелица да се е случила. Димитър Общи е бил обесен няколко дена преди Левски. Тук оставям мислите си отворени, защото има по-компетентни и запознати с темата хора, които лесно могат да ме оборят или да довършат тези мои мисли. Едно искам да подчертая – за всичко свързано с Левски, тук касае гроба му, трябва да сме внимателни, коректни и сигурни. Длъжни сме!
Моето търсене ме довежда до пътя, който и Левски е минавал на влизане и излизане от София и се е отбивал при своя сподвижник и приятел Вълчо Йончев във „Вълчовия хан” или „Лучовия хан”. Това е пътят към тогавашното село Враждебна. Васил Левски в личното си тефтерче на страница 71-ва е записал, че е платил 7 гроша за негова нощувка и 126 гроша за Димитър Общи. На 101-ва стр. е записал: във Враждебна 337 гроша. Всеки който погледне една карта на стара София и се ориентира за мястото, където “стърчи аз видях черно бесило”(днешния паметник на Левски) и черквата “Св. Петка Самарджийска” трябва да знае и нещо друго. На мястото на днешния царски дворец е бил разположен турския конак. Предвид споменатия страх, обвзел цяла София и попречил на всички дори да изпратят Левски в последния му път, кое е по-логично – след като трупа му е изровен от “позорните гробища” от двама души да бъде пренесен към черквата минавайки покрай конака или чисто и просто тези смели българи да изберат отдалечаването от града и турците и да поемат по извиващия се черен път през нивите. Това поле до София е било житница на селото, както и на софиянци. Същото това поле, което и Ботев отбелязва в стихотворението си, и същия този път, който започва нейде там покрай бесилото.
Всъщност това не е толкова важно за мен. Важното в случая е да ги е имало тези достойни българи! Моята убеденост е категорична! За мен гробът на Левски е една от най-големите загадки в нашата история, но и същевременно може би най-голямата тайна. Тайна пазена и до днес. Защо не са я разкрили? Нека погледнем какво се е случило след Освобождението, какво се случва и днес. Достойни ли сме да знаем къде почива нашият Апостол на Свободата? Ако научим – след многото шум и тържественост дали няма да потъне в забвение? Дали пък няма да се намери някой, който да поругае или унищожи гроба? Аз лично смятам, че не сме достойни да знаем къде е гроба му…засега! В едно вярвам безпрекословно– той е нейде там и е пазен от българи, каквито трябва да се научим да сме – достойни, с чисти души и тачещи заветите на нашия Васил Левски!

автор: Георги Савов