Да имаш мечти и желания е лесно. Трудното е да следваш пътя към осъществяването им. Казват, че хубавите неща ставали трудно, и вероятно това с пълна сила важи именно за нашите мечти и желания.
Не обичам да натрапвам мнението и разбиранията си, но тук ще ги споделя. Аз правя разлика между желания и мечти и тя е колкото от земята до небето! Мечтата е нещо почти имагинерно и трудно изпълнимо. Мечтата е нещо, което ни завладява, съпътства ни през целия ни живот и постоянно го ръководи. Мечтата обаче разделя хората! Тъй като осъществяването й е трудно и почти непосилно, мнозина се отказват да й се отдадат и да я следват и – просто за да не остава празнина вътре в тях – започват да се отдават на желанията си.
Времето, в което живеем днес, най-точно отразява тези ми разбирания, като се има предвид разривът между духовното и материалното – хората, които са се отказали да следват трудния път и са избрали лесния, хората с мечти и хората с желания и копнежи!
Хубавото е, че мечтата никога не ни напуска напълно, дори да сме избрали лесния път и да сме се отдали на желанията и копнежите си. Мечтата е неразделна част от нас и, дори когато я забравяме, тя е някъде там дълбоко в нас, тлее като въглен и чака да се разгори. Лошото е, че когато веднъж сме загърбили мечтите си, е много трудно сами да поемем отново по трудния път – точно както въгленът не може да се разгори сам, без някой да му помогне. Именно в такива моменти изпъква ролята на хората с мечтите. Те не са самоизолирани фигури, егоистично отдадени на своето си! Тъкмо те разпалват огъня в нас! Тези личности подтикват едни да се осъзнаят, други да прогледнат. Те разтърсват изоснови времето, в което живеят, или обкръжението си. Показват недостатъците и пътя към промяната.
И тъй като написах, че мечтата е почти имагинерна, тези личности, които сякаш не са за времето си, често изгарят в огъня, който са разпалили! Но в повечето случаи тяхната мисия е изпълнена, защото са накарали хората да разберат, че нещата могат да се променят и че дори времето, в което живеем, може да бъде обърнато, ако е изгубило своите ценности, своя смисъл! 
Такава личност е Васил Иванов Кунчев, наречен от приятели Левски и останал така в съзнанието ни! „Времето е в нас и ние сме /във/ времето, то нас обръща и ние него обръщаме!” Благодарение на него съвременниците му са осъзнали, че са способни да променят както себе си, така и времето. Е, не всички, но свободата и промяната са постигнати. Поне временно!
Днес ние сме отдадени повече на желанията и копнежите си … на страстите си! Загърбили сме мечтите си, но те са в нас и, докато идеите и примерът на личности като Васил Левски са живи, има шанс за промяна! Виктор Юго казва, че на този свят няма нищо по-силно от идея, чието време е дошло! А такива идеи има и времето им ще дойде, стига да не спираме да мечтаем и, макар да е труден пътят, да продължаваме да вървим!

автор: Георги Савов