Иван Кунчев
(1808 – 1851)
В спомените на съвременниците си Иван Кунчев е среден на ръст, със сини очи, рус. Обличал се по „френски“ – с панталон, сако, балтон или кюрк.
Бил много справедлив, състрадателен и отзивчив към човешките страдания.
Той е седмото дете в семейството на Кунчо Тудоров и Виша. Последното им дете е Драгой. Семейството живее в Кочмаларе. След това, през 1812 г., Кунчо убива Сабри бей и бяга във Вонягово. Заедно с него са и по-малките му деца. Във Вонягово Кунчо се жени за втори път за войняговката Яна Искрьова, от която има един син – Въльо. Според някои историци Иван Кунчев е роден през 1815 година. Но ако Иван е син на Виша, то няма как годината да е 1815. Ако пък годината е вярна, това означава, че той, както и Драгой, не са синове на Виша и не са родени в Кочмаларе. Единственият установен факт е, че Иван е най-близък с най-големия си брат Видул воевода и с най-малкия, родения от Яна, Въльо, който дори му е ортак в дюкяна. Първата си дъщеря Иван кръщава на мащехата си. Тази близост би могла да се обясни както с неголямата разлика в годините между Иван и Въльо, така и с грижите, полагани от Яна Искрьова за децата на Кунчо от първата му жена.
За детските години на Иван Кунчев не се знае почти нищо. Той обича да се върти из вапцаджийницата на баща си. Учи в килийното училище и за времето си е грамотен и безмерно ученолюбив. Посочен е сред спомоществователите на „Христоитията“ в превод на Райно Попович и на „Александрията“ в превод на Христо Попвасилев.
След брака му с карловката Гина Караиванова срещаме Иван Кунчев като член на вапцаджийския еснаф. Той произвеждал и ръчен гайтан на вулия. Имал дюкян и работници, бил занаятчия, известен и търсен в града и околията. От това време са и спомените на карловци за него. Бил високоуважаван заради своята честност и справедливост. Карловци се обръщали към него за съвет и разрешаване на възникнали спорове и приемали думата му като закон. Бил скромен и тих, отзивчив и дружелюбен. Понеже бил заможен и обичан човек, за Коледа Иван колел две прасета – едното за семейството си през зимата, а второто – за гостите: роднини, приятели, клиенти, дошли да го поздравят за именния му ден.
Когато родителите на жена му Гина починали, Иван Кунчев отказал да вземат каквото и да било от онова, което й се полагало при делбата. Не от обида или от високомерие, а защото бил материално осигурен и децата му не живеели в нужда. Генчо Караиванов, най-големият брат на Гина, го спрял и му казал: „Ти трябва да оставиш нещо и за твоите деца, та и те да знаят, че някога са имали дядо и баба!“ За спомен Иван взел три сахана – по един за вече родените деца.
За Иван Кунчев разказва и бъдещият му зет – Анрей Начов. Пред Данаил Кацев Бурски (правнук на Видул Кацата, брат на Кунчо Тудоров) Андрей Начов разказва за това, как си е вапцал преждите и платната все при Иван Кунчев, много преди да му стане зет. Самият Андрей Начов споделя, че е три години по-голям от тъста си. Спомня си как един път дошъл хайдут Видул, за когото той после научил, че е брат на Иван Кунчев. Описва Видул като много красив човек, рус, със сини очи, носел калпак и имал дълъг перчем и силях, натъпкан с пищови и ножове. Купил преди гръцкото мурабе платно за ризи на десетина момчета. Тогава Андрей Начов бил деветнадесетгодишен. Спомня си още как по онова време се шушукало, че Иван Платнаря, Георги Шарлаганжията и някой от Пулевци записали тайно момчетата, па ги пращали до някой си Хаджи Христо Филибията, за да се включат в мурабето.
По спомените на дъщеря му Яна заради племенниците си Иван Кунчев получил удар, вследствие на който ослепял. Най-големият син на Въльо, Иван, разказва Яна, много пиел, също като баща си. На Узунджовския панаир те продали тридесет топа чужд вапцан шаяк, който бил в дюкяна на Иван, тъй като собственикът му още не бил си го взел. Честният занаятчия не успял да преживее случилото се и се разболял. По думите на Яна пред Данаил Кацев Бурски: „Тогава стана зле на татя и му падна перде на очите, па умря преди чумата.“ Не успял също да си прибере вересиите, тъй като не ги и търсел, потънал в срам заради случилото се на панаира. Пак по спомените на Яна и на съпруга й Андрей Начов, Въльо, след като брат му се разболял, „изял“ всичко, което било орташко, синовете му продали дюкяна, а след смъртта на Иван Кунчев разделили и къщата, купена с парите му. И отново с мъка казва Яна: „Сълзите, дето изплакахме, па и на Васил и Христо, и на Петър стана много мъчно, че продадоха дюкяна на татя. Тоя дюкян беше купуван от тати с негови пари. Къщата, дето имахме, беше купена пак от тати, па като умря, чичо я раздели на две“.
На сватбата на Яна през 1850 г. Иван Кунчев е с патерици и подкрепян от други. Умира от мозъчен кръвоизлив през 1851 година.

подготвил текста: Камелия Иванова