Васил Гендов – режисьор, сценарист и актьор в ролята на Васил Левски в филма „Бунтът на робите“ – снимка от интернет

„Бунтът на робите“ е първият български озвучен и музикален филм. Той излиза на екран през 1933 година. Посветен е на живота и делото на Васил Левски – първият филм за великия българин. Негов сценарист, режисьор и изпълнител на главната роля (тази на Апостола) е Васил Гендов, считан за баща на българското кино. За написването на сценария Гендов е бил подпомогнат от родственика на Апостола – Данаил Кацев–Бурски.
„За мен Васил Левски е вечният пламък, който е горял в сърцата на българина във всички времена от Аспарух до днес“ – заявява Гендов пред печата през 1933 година. За това, че пионерът на българското кино е направил силен филм, говори фактът, че половин век по-късно, когато публицистът Николай Кафтанджиев прави анкета със зрители от онова време, всички помнели картината и говорели с чувство за благодарност към Васил Гендов, възкресил на екрана легендарния образ на Апостола. Но „Бунтът на робите“ е и рана, която не зараства до края на живота на строителя на българското кино. Той има неприятности още с показването на сценария си на неизбежната тогава Цензурна комисия. Едва решил, че се е оправил, чиновник взел, че препратил сценария в Турското посолство за допълнителна цензура. След като филмът бил вече готов и се подготвяла премиерата му, ново разпореждане „отгоре“ пратило готовия филм пак в Турското посолство. Пред Васил Гендов въпросът бил поставен ребром – или се изрязват тия и тия части, или филмът няма да види екран. Васил Гендов преглътнал и този хап. Бил особено горчив – нарушила се звуковата страна на филма, губели се връзките на действието. Премиерата се състояла на 2 октомври 1933 г. в „Модерен театър“. Интересът към кинотворбата може да се сравнява само с този към „Време разделно” в наше време. Публиката пълни салоните и приветства актьорите и автора Васил Гендов. Цели училища масово, с песни отивали към киносалоните. Посещението на филма става празник на възродения след войните български дух. От Турското посолство отново се намесили и филмът бил допълнително орязван. Интересът към него обаче не намалявал. Един ден отново по искане на турците филмът бил свален от екран. Това преждевременно убийство на филма попречило на Васил Гендовв дори да си възстанови парите, взети назаем за снимането му. Васил Гендов обаче остава докрай благодарен на филма си, защото като резултат от него била възстановена родната къща на Васил Левски, от която през 1933 г. били останали само полусрутен дувар и едва забележими останки от някаква стена. Възстановяването й е свързано и с името на роднината на Васил Гендов – народния лечител Петър Димков, който по онова време е полковник и началник на гарнизона в Карлово (виж от рубриката „Интересни факти” – „Родната къща на Васил Левски”).