Първата скица за паметник на чешкия инженер-архитект Адолф (Антонин) Вацлав Колар от 29 юли 1878 г.

През лятото на 1878 г. е взето решение да се увековечи делото на Васил Левски, като му се въздигне „великолепен памятник накрай града до Орханийското шосе тъкмо на това място гдето он славно биде повесен”.
В прочетените материали за паметника в София се натъкнах на различни версии за това, чия е била инициативата. Първата е, че решението за издигането на монумент на Васил Левски, взето на 6 август 1878 г. от току-що съставения Софийски градски общински съвет, е по предложение на граф Игнатиев. Втората е, че предложението е на първия софийски кмет Димитър Хаджикоцев, който е внесъл предложението на заседанието на градския съвет. Последната версия е, че инициативата за издигането на паметника на Васил Левски в София е била на временния руски губернатор на София Пьотър Алабин.
Тук ще добавя и една четвърта версия за идеята. Тя е по-романтична, но не е за подценяване – възможно е идеята за паметника да е на Георги Кирков, който работи като помощник в канцеларията на временния руски губернатор на София Пьотър Алабин. Именно Георги Кирков е и авторът на първата биография на Васил Левски (виж статията „Първата биография на Васил Левски” в страницата „НАСТОЯЩЕ”).
Но да се върнем на паметника. Идеята е налице и работата започва. Пьотър Алабин иска паметникът да бъде издигнат за 20 дни. За да се спестят пари, проектът е възложен на градския архитект Адолф Вацлав Колар. Чехът предвижда гранитното тяло на паметника да завършва с един голям кръст върху полумесец – символ на руската победа над Османската империя. По-късно обаче е оказан дипломатически натиск от турска страна и паметникът завършва с пресечена пирамида.
След многократни напомняния общинарите най-после разпореждат докарването на няколко коли камъни – прости, от стари сгради, а всички останали материали плаща руският граф Пьотр Алабин. Основите на паметника са положени още през есента на 1878 г., но събраните средства свършват. На 15 февруари 1879 г. Столична община изпраща писмо до общините в цялата страна с „покорна молба за събиране на пари за това народно дело като се изтъква, че на това място ще се пренесат костите на Левски и главата на известния юнак и войвода Бенковски”. На горещия призив се отзовават дванадесет селища: Русе – 380,00 лв. Пазарджик – 210,50 лв. Кюстендил – 170,25 лв. Плевен – 170,00 лв. Ряхово – 161,20 лв. София 125,32 лв. Враца – 102,00 лв. Самоков – 87,00 лв. Златица – 74,20 лв. Варна – 61,00 лв. Севлиево – 38,50 лв. Стара Загора – 20,00 лв. Събраната сума е незначителна – 1637 лева от 12 общини?!
Иван Вазов и Петко Р. Славейков са помолени да напишат по един куплет „стихове сгодни за надпис на памятника”, но те остават неизползвани. Събраните пари стигнат само за темела и строежът е забравен. С времето градежът започва да се руши и, според Константин Иречек, представлява „груба каменна основа, без живопис”. Захарий Стоянов добавя, че под купчината камъни „почива скромно славата на България”. Константин Величков пише гневни стихове: „Защо минувате с презрение?/Защо отвръщате глава?/На нашто самоунищожение/е грозен паметник това”.
Породилото се обществено недоволство през месец февруари 1884 г. довежда до създаването на специална комисия, която да поеме грижата за финансирането на строежа. За нейни членове са избрани: Иван Грозев, Колар, Сава Ничов, Бойко Нешев, Димитър Съселов, Христо Ковачев и Георги Вълчанов. Те от своя страна избират Привременно бюро с председател Иван Грозев и членове Сава Ничов, Димитър Съселов и Христо Ковачев. Решено е паметникът да бъде преместен на 10-15 метра от мястото, където е започнат през 1878 г., тъй като според новия градоустройствен план там се образувало голямо кръстовище, което разкривало прекрасна гледка към всички страни. Колар предлага площадът около паметника да се направи кръгъл и да се разшири в диаметър на 70 метра. Освен това Колар преработва проекта, като удължава паметника с два метра, за да изглежда по-внушителен. Има голямо желание над паметника да се въздигне статуя на Васил Левски в цял ръст, но трябват нови 150 000 лв., така че това остава да сторят „бъдещите патриотични поколения”. Комисията възлага на скулптора Франц Новак, чех, живеещ в София, да изработи от гипс модел на паметника в мащаб 1:10 от реалната големина. Водят се преговори с пражкия скулптор Йозеф Страховски за изработването на релефен портрет на Левски в рамка от бронзов лавров венец, но той иска 1350 лв. и разговорите са прекратени. 
Така през пролетта на 1884 г. строителството на паметника започва отново. Столичната община отпуска 7500 лв., но те стигат само за подготвителни и изкопни работи. В началото на 1885 г. Четвъртото народно събрание отпуска 20 000 лв. и строителните дейности се усилват. През август сключват договор с италианския скулптор Абрамо Перукети да изработи паметника. Той изпълнява съвестно и качествено работата, но има проблем със заплащането – за две години получава само две заплати. Със съдействието на председателя на Петото народно събрание Захарий Стоянов са отпуснати нови 20 000 лв. В края на 1888 г. Столична община отпуска 5000 лв. и, недоволна от мудния строеж, отнема пълномощията на Комисията и поема нещата в свои ръце. Към 1891 г. Перукети привършва възложената му работа. По предложение на Иван Грозев на четирите страни на корниза извайва 16 змии и 8 волски глави – символи на древния български циклов календар. Готов е и барелефът, изработен от виенския скулптор Рудолф фон Вейр. Пристигат и синджирите и канделабрите, дело на виенски майстори. Трябва да се подчертае, че скорошното завършване на паметника се дължи на енергията и многото усилия, които полага Димитър Петков, който от 1888 г. е кмет на София.
Най-накрая, след 17 години строеж, е обявена и датата за официалното откриване на паметника на Васил Левски – 22 октомври 1895 година. По груби сметки за построяването му са изразходвани 75 000 лв., от които 40 000 са дадени от държавата, 30 000 лв. от Софийска община, а останалата част са дарени от народа.
Тържествата по откриването на паметника започват още в събота (21 октомври) с представянето на пиесата „Хъшове” от Иван Вазов в „Славянска беседа” от трупата на „Сълза и смях”. В неделя, на 22 октомври, след божествена литургия в съборната църква „Св. Крал” (днес „Св. Неделя”) е отслужена панихида за Апостола. Многохилядно множество, начело с военна музика, роднини на Васил Левски, министри, депутати, поборници, граждани и учащи, тръгва от Съборния площад по бул. „Дондуков”, ул. „Търговска”, „Александровския площад”, ул. „Цариградска”, бул. „Фердинанд” и стига до лобното място на Васил Левски. Княз Фердинанд произнася кратка реч и открива паметника. За живота и делото на Левски говори Стоян Заимов. Паметникът е осветен и отрупан с много цветя и над сто венеца.
Макар и строен в продължение на седемнадесет години, паметникът на Васил Левски в София е първият български паметник след Освобождението.

Паметникът днес – снимка Георги Савов

Надписи на паметника:
Западна страна: „НА ВЕЛИКИЯ БЪЛГАРСКИ АПОСТОЛ НА СВОБОДАТА
ВАСИЛ ЛЕВСКИ признателното отечество“.
Северна страна: „Роден на 1837 г. 6 юний в Карлово, умрял мъченически на 1873 год. 6 февруарий в София“.
Източна страна: „Тържествено открит на 1895 г., 22 октомврий“.
Южна страна: „След 12 годишно проповядване народу борба за свобода, Левски, ранен и пленен при Къкринский хан, бил хвърлен в Софийската тъмница и обесен тук, на това място“.

подготвил текста: Георги Савов