Илона е ученичка в 10 клас на ПМГ „Йордан Радичков“, град Видин. Тя е член на клуб „Млади възрожденци”. Има издадена книга със стихове и проза. Увлича се от драматургия, но – както ни сподели – в последно време й остава малко време за писане. Родена е на 19 февруари и счита това за знак, че животът й е духовно свързан с името на „най-великия българин, раждал се някога – Васил Кунчев“. Илона ни изпрати две свои произведения, посветени на Апостола. В тази публикация ще ви представим едното от тях. Написаната поема е своеобразно начало за Илона. Както тя сподели, не го е планирала, а просто е седнала и я е написала. От тук се започнало и до ден днешен тя не спира да се вълнува и възхищава от Васил Левски. Година след написването на поемата Илона е поканена в актовата зала на Военна академия „Георги С. Раковски” в София да изнеса встъпителното слово за Левски по време на ежегодното почитане на паметта на великия българин. Именно с това нейно есе „Слово за Апостола“ ще ви запознаем в следваща публикация.
За нас е чест да ви представим поемата „Дяконът“, написана от Илона Кидикова.
Дяконът
– Дяконе, де си? – прошепвам в тъмата.
– Дяконът, мъртъв е! Да живей Свободата!
– Дойдох за утеха, спокойна молитва…
– Грабвай пищова, теб Бог те изпитва
имаш ли дух и родолюбиво съзнание.
Свободата е, брате, свето начинание,
което не чака и тебе зове…
– Дяконе, обзет си от зли бесове!
Покай се, човече, страх имай от Бога…
– Да бъда роб не искам, не мога,
духът ми свобода жадува, не рай;
сърцето ми лудо във мене играй;
във вените мои кръвта се бунтува;
душата пречистена най-после ликува,
защото намерих най-висшия смисъл:
Не за монах, мен Бог е орисал,
а на борба за правда, свобода
и жертва за щастието на народа.
– А нас, Дяконе, на кого ни оставяш?
– Ти сам избери какво ще направиш:
ще скланяш глава като роб под ярема,
или ще се бориш… Това е дилема,
която днес има всеки от нас!
За свещена борба веч настъпил е час
и всеки е длъжен сам да реши:
достойнство и чест, или робски сълзи!
И няма да има за никой пощада:
Свободна България – туй е наш’та награда!
– Дяконе, ти сам се обричаш на смърт!
– Не дякон, Апостол сега ме зоват!
Не апостол библейски и свят по природа.
а Апостол на бедните и поробени хора,
които заклевам се ще водя в борбата
по трънливия път към Свободата.
Автор: Илона Кидикова