1871 януари, преди 28, Ловеч. – недовършено писмо/чернова до Любен Каравелов в Букурещ.

Г-н редакторе на весник “Сво[бода]”.
Питаш ма как върви работата в Българско и на каде сочи? Като ми казваш още, чи вънкашните уш свободолюбивий г-да европейци, в сяко събирание отваряли въпрос и за нас българите, да ни са дадат и нам правата, като на всеки народ? Тиа думи, от тиа свободолюбиви г-да често биле предлагани на тур[ското] пра[вителство], но не хващали думите им място затова, защото народат уш не показвал знак, че иска да бъде свободен? Още и, чи народат най-добръ живот живее с турчинат и обичя царят си, отсякаде одарини са и печятите! На тия въпроси отговаряли накои си, като наказвали на 67-ма и 70-та година на четити, които са явиха по планините на България, а тур[ското] пра[вителство] отговаряло: тия са хайдути, побягнали из абсаните и пр., които са събрали въ[в] Влашко и применуват насила да повдигнат народа, а народат като си живее спокойно, гледа хладнокръвно на тия появени чети и не зема учястие.