Родната къща на Васил Иванов Кунчев – Левски в гр.Карлово. снимка Георги Савов

1837 г. юли, 6. стар стил или 18, нов стил – ражда се в Карлово [една седмица след Петровден – 29 юни стар стил]. Родители: майка – Гина Караиванова Кунчева (около 1817/1820 – 1878 г.); баща – Иван Кунчев (около 1808/1809 – 1851 г.). Братя: Христо Иванов Кунчев (около 1839/1840 – 1870 г.); Петър Иванов Кунчев (около 1844 – 1881 г.). Сестри: Яна Иванова Кунчева-Начева (1835 – 1913 г.); Марийка Иванова Кунчева (? – 1851 г.).
1837 г. – баща му Иван Кунчев, „член на абаджийския руфет“ в Карлово, е записан като „спомоществувател“ за книгата Христоития или благонравие… Преведена от Райна Поповича из Жеравна, карловскаго елино-греческаго учителя. Будим [Будапеща].
1844 г. – името на баща му фигурира и в списъците на „спомоществувателите“ за книгата История на великий Александра Македонци… Преведе от гръцки карловский славенобългарский учител Христо П. Василиев Протопопович от Карлово. Белград, 1844.
1844 г. – баща му Иван Кунчев, буден и просветен среден занаятчия, който се занимава с бояджийство и гайтанджийство, запада материално, а по-късно с разорен поради злополучно поръчителство и нелоялност на съдружника му.
1845 г. – на осемгодишна възраст постъпва в килийното училище в Карлово, където учи само една година.
1846 – 1849 г. – учи три години в местното градско училище; същевременно учи и занаята кафтанджийство при Стоян Грамът.
1851 г. – след дълго боледуване умира баща му Иван Кунчев; също и малката му сестра Мария Кунчева.
1851 г. – остава полусирак на четиринадесетгодишна възраст и започва да помага на майка си в изхранването на семейството.
1852 г. – става послушник на вуйчо си хаджи Василий, калугер в Хилендарския манастир, изпратен като проповедник и таксидиот в Карлово и в околностите му, който обещава да изучи сестриника си.
1852 – 1854 г. – живее в местния метох, но обикаля постоянно с вуйчо си за събиране на таксит (помощи); учи църковно пение при Р. Попович и богослужение; пее в местния църковен хор.
1855 г. – напуска Карлово заедно с вуйчо си, който е получил нареждане от Хилендарския манастир, и отива в Стара Загора.
1855 г. – постъпва в старозагорското класно училище, което има 3 класа: същевременно пее в църковния хор, ръководен от учителя Атанас Иванов, където заема водещо място като надарен певец; проявява се като отличен ученик.
1855 – 1856 г. – завършва само двата класа на класното училище, което напуска по настояване на вуйчо си.
1856 – 1857 г. – записва се по желание на вуйчо си в новоучредения курс за свещеници („попското училище“), където се отличава сред останалите курсисти с успеха си, особено на годишните изпити. Получава отново уверение от х. Василий, че ще бъде изпратен да продължи образованието си в Русия.
1856/1857 г. и преди 1861 г. – води записки Въведение на обличителното богословие – вероятно в Стара Загора като курсист, – които засега са най-ранният негов ръкопис, запазен в два варианта.
1858 г. – лятото – завръща се отново в Карлово заедно с вуйчо си х. Василий, който е получил от Хилендарския манастир нареждане да отиде там и му поставя условие да се покалугери, за да бъде изпратен да се учи в Русия; установява се в Карловския метох.
1858 г. декември, 7 – приема монашество в Сопотския манастир „Св. Спас“ и мирското му име Васил е заменено с духовното Игнатий (духовен кръстник става отец Кирил, тогава изповедник на Рилския манастир в Карлово).
1858 – 1859 г. – продължава службата при вуйчо си.
1859 г. – ръкоположен е за дякон по настояване на х. Василий, станал архимандрит. Обетът е извършен от Паисий, гръцки митрополит в Пловдив. Постъпва като певец в черквата „Св. Богородица“ в Карлово и продължава да служи безплатно на вуйчо си в неговата дейност като таксидиот.
1860 – 1861 г. – продължава службата си в черквата и при вуйчо си.
1861 г. – решава да се посвети на борбата за освобождението на България. За това допринасят вероятно дейността и революционната пропаганда на Г. Раковски, който по това време изпраща агитатори по българските земи във връзка с подготовката на въстание; може би се е срещнал с някои от тях – най-вероятно с калофереца Ст. Буйнов. За това си решение пише по-късно в две свои писма
следното: „ аз съм посветил себе си на отечеството си още
от 1861-во лято, да му служа до смърт и да работя по народната воля“ и „ аз днешен не съм в работата си, а от 1861-во лято.“
1862 г. март, 3, – вечерта напуска Карлово с коня на вуйчо си архимандрит Василий, отправяйки се за Пловдив, за да се снабди с тескере.
1862 г. март, след 3 – поема пътя от Пловдив през София – Ниш за Белград, за да се включи в Първата българска легия, организирана там от Г. Раковски.
1862 г. март, първата половина – преминава през София [?] на път за Белград.
1862 г. март, втората половина – преминава през Ниш, където се среща с отец Генадий и продължава пътя за Сърбия.
1862 г. април, между 1 – 5 – пристига в Белград, където се включва в легията; отсяда с други легисти в хана на Марко Томич.
1862 г. април, началото – установява връзка с много легисти – Хр. Иванов-Големия, Ив. Кършовски и други – бъдещи негови съратници.
1862 г. май, 6 – юни, – повече от месец пребивава заедно с други легисти в упоменатия по-горе хан; името му е вписано в сметката, издадена от съдържателя.
1862 г. май, 8 – заедно с още трима легисти получава от Г. Раковски сумата от 12 минца (австрийски жълтици) без 25 гроша, за да изплатят разноските за храна и квартира на Марковия хан.
1862 г. май, 8 – подписва заедно с още трима легисти – Д. Николайев, Я. Георгиев и В. Друмев по-късно митрополит Климент – разписката, написана в Белград от В. Друмев, за получени от Г. Раковски „дванайсет минца – без двайсет и пет гроша“, за да заплатят престоя си в Марковия хан.
Подпис: Дякон Игнатие
1862 г. юни, 3 – 5 – участва с легията, ръководена от Г. Раковски, в сраженията срещу турския гарнизон в Белград при Варош капия, Српска круна и Байраклъ джамия, където са издигнати барикади; за проявена храброст при боевете получава – според някои спомени – прозвището Лъвский.
1862 г. юни, втората половина – заминава за Крагуевац заедно с част от легистите под командата на войводата Ильо Марков (дядо Ильо), който се отделя от Г. Раковски.
1862 г. лятото, края – есента, началото – след разтурянето на легията (7/19 септември с.г.) работи за кратко време при един сърбин, комуто помага „да храни учениците му“.
1862 г. есента, края – зимата, началото – пребивава в Белград, където шест месеца чиракува и учи абаджийство, а в свободното си време посещава казармата за усвояване на военни знания. Среща се с другари – Хр. Иванов-Големия и други – и кроят планове за бъдещата си дейност.
1862 г. зимата, края – напуска Белград и заминава за Букурещ.
1862 г. края – 1863 г. пролетта – пребивава във Влашко – Букурещ.
1862/1863 г. – 1867/1868 г. – фотографира се в Букурещ [?] в униформата на легист от Първата българска легия в Белград.
1863 г. пролетта – напуска Румъния, преминава Дунав и се отправя за Карлово, отбивайки се в Казанлък, откъдето праща известие до майка си Г. Кунчева и до вуйчо си х. Василий за своето пристигане и моли да му изпратят монашеското облекло.
1863 г. пролетта – пристига в Карлово и отново се установява като певец в местната църква. Събира около себе си връстници и приятели, които осведомява за преживяното в легията.
1863 г. лятото, началото – арестуван е, според някои източници – за участие в легията; а според други – по обвинение от вуйчо му х. Василий за кражба на коня му; отведен е в затвора на Пловдив, където прекарва три месеца; освободен е по недоказаност на обвиненията и със застъпничеството на влиятелни местни българи.
1863 г. есента – освободен от затвора, остава за кратко време в Пловдив, откъдето се завръща в Карлово и поема пак службата си в църквата.
1863 г. зимата — заминава отново за Пловдив, където се предполага, че посещава само няколко месеца училището на Й. Груев. Среща се вероятно с Хр. Иванов-Големия и с други съмишленици, с които се споразумява да си помагат в бъдещата революционна пропаганда.
1864 г. март – април, началото – завръща се пак в Карлово, решил да хвърли завинаги расото, което всъщност е сторил още през 1862 година.
1864 г. април, 19 – Великден – разкалугерява се, като отрязва сам косите си в местността Алтънчаир (край Карлово) в присъствието на приятелите си х. Георги Попхристов и Христо Пулев.
1864 г. април, 19 – Великден – явява се в мирски дрехи в църквата и взема участие в богослужението като певец в църковния хор; заявява на църковните настоятели, че е решил да се посвети на учителското поприще.
1864 г. април, след 19 – обвинен е отново от вуйчо си х. Василий, който прави несполучливи опити да го подведе под съд за нарушаване на духовните канони.
1864 г. април, преди 23 – напуска Карлово, където след разкалугеряването му и интригите на х. Василий престоят му става неудобен. Решава да стане учител.
1864 г. април, 23 ст. стил или май, 6 н. стил – Гергьовден – става учител в близкото до Карлово село Войнягово. Спечелва скоро любовта не само на учениците си, но и на местните по-будни младежи.
1864 г. юни, 27 – във в. „Съветник“, издаван в Цариград, е обнародвана дописка от неизвестен монах, изпратена от България с дата 3 юни с.г. относно разкалугеряването на Левски, станало преди два месеца. Авторът на дописката е изцяло на страната на бившия дякон, подведен и използван дълго време от своя вуйчо.
В. „Съветник“, 11, бр. 13 от 27 юни 1864 г.
1864/1865 г. – продължава да учителства в с. Войнягово; учи децата, провежда с тях гимнастически игри и упражнения; събира младежите и ги обучава тайно на военен ред и гимнастика; препоръчва да се набавят оръжия и боеприпаси. Поддържа връзки с бродещи в планините хайдути. Посещава Карлово и околни селища, за да разговаря и поддържа връзки с близки, приятели и съмишленици.
1865 г. февруари, края – март, началото – напуска внезапно с. Войнягово, повикан от Г. Раковски в Букурещ във връзка с бъдеща революционна акция, а според други източници – за да не бъде задържан поради скалъпено срещу него обвинение от войняговския чорбаджи Добри за присвояване на средства от данъка „десятък“, при чието регистриране и събиране помагал.
1866 г. март – озовава се в Добруджа, където посещава Меджидие и Тулча, за да търси Стефан Караджа; запознава се с поп Харитон (Станчев Халачев), тогава свещеник в с. Конгас дн. в Румъния, който го отвежда в селото.
1866 г. март – април – пребивава в с. Конгас, където се среща със зографина Цанко Захариев от Трявна, изографисвал тогава църквата в съседното с. Еникьой дн. в Румъния, който го препоръчва за учител в същото село.
1866 г. март/април – октомври – учителства в с. Еникьой, разположено на пътя между Тулча и с. Бабадаг. Развива същата педагогическа и обществено-политическа дейност: събира младите, обучава ги военно, устройва борби и състезания; обикаля и околните села, където също привлича съмишленици.
1866 г. октомври – напуска с. Еникьой и заминава за Влашко, където се установява за кратко време в Галац [?].
1866 г. ноември. 7 – посещава [?] Яш, където може би се среща с отец Натанаил, по-късно митрополит Натанаил Охридски, от чието име пише писмо до Г. Раковски с молба да го информира за хода на освободителното дело.
Подпис: дякон Игнатий – Левский
1866 г. края – 1867 г. началото – пребивава в с. Конгас, където учителства няколко месеца.