1871 г. 10 март. България:

Господине……..!
В……….

Секи въобще българин иска днес да се освободи от агарянското робство, следователно и вие, ако сте само българин и честит човек и желаете добро на отечеството си, тряба да се предадете със сичкото си сърце и душа на народното дело и да покажете, че сте достоен син на България и свободолюбив човек. Повтаряме, ако вие сте родолюбец, християнин и мъж то тряба да изпълните долеказаните наши и на сичка България желания, а ако ли не, то честните и родолюбиви българи ще да ви прокълнат и твърде скоро ще да ви изпроводят при … Сещайте се! Предателите, чорбаджиите, изедниците и турските подлизурки ще да висят на едно дърво с нашите неприатели – страшно ще бъде народното отмъщение! Който днес не желае да бъде свободен, той не е българин и не е човек! И така вие сте свободни да изберете за себе си път и да вървите по него, т.е. или с нази и с народът, или с турските джелати и кръвопийци. Прибързайте да запишете името си на страниците исторически със златни или черни думи и постарайте се да чвите по-скоро: черно робство ли искате или златна свобода.
Нашите желанич са вам известни, но ние пак тряба да ви го повторим. Ние желаеме да се освободиме изпод турското иго и да бъдеме хора. Пригответе се и вие и очквайте оная минута, която ще твърде скоро да избие. Но за да извършите това велико дело, нам са потребни две неща: хора и пари. Хора ние имаме, а пари нямаме, но с божията помощ ще да найдеме твърде скоро и тях. Нашият главни народни комитет е избрал нас да събереме потребните за нашето освобождение пари и ние ще са ги събереми. А отде? Ние ще да ги събереме оттам, отдето са ги събирали и другите народности, т.е. от самият народ. И така ние предлагаме и вам да пожертвувате веднъж за сякога щото можете и колкото можете. Секиму из вас ще бъде даден билет от Българското привременно правителство, а това правителство ще да отговаря за дадената му сума пред народът, т.е. пред Българският народни революционни комитет, който така също ще отговаря пред бъдещото българско свободно правителство. Привременното българско правителство ще да държи подробни сметки отдека колко е земало, дека ги е употребило, колко българи са погинали, как са погинали и пр. И пр. Щастливи са ония наши народолюбци, които повдигат ръка за своята свобода – техните имена ще да се славят вечно, а страшливите, изедниците и хладнокръвните ще бъдат проклети вовеки веков. Който е българин, когото е българка родила и който не иска да бъде турски роб, той тряба да жертвува сичко, за да може после да добие много. „Да продадеме имането си, да заложиме жените си и децата си и да откупиме отечеството си” рекъл Минин.
Господине, ние искаме да ви кажеме много, но засега стига и толкова – от вас самите зависи да притурите това, щото ние не сме изказали.
Вам ще да се покаже чудно нашето предложение, защото то ще дойде до вас ненадейно, но за чудене време не останва – историята нас не ще да чака да се чудиме. Сичкото това вие тряба да държите тайно и вашите най-ближни приятели не тряба нищо да знаят. Вие тряба да отговаряте сами за себе си. Гледайте да не кажете после: „Аз исках да помогне, но нямаше отде да се науча навярно кому да дам и как да дам.” Ние имаме хора насякъде и познаваме сякого из вас, познаваме състоянието ви и даже духът ви, следователно ние ще да намериме възможност да ви явиме… Но вие може да кажете: „Нямаме пари” – земете назаем, продайте стока, заложете къщата и дайте първият си дълг на отечеството, на свободата и на бога. Който помогне с щото и да е, той ще има от нас освен гореказаният билет един знак, а тоя знак ще бъде неговото спасение. Когато нашите юнаци станат под байрак ( а това ще бъде твърде скоро), то тежко томува, който им не покаже билетът и знакът си! Който не приеме участие в нашето народно движение, той ще да се счита за предател и за неприятел на народът и ще да се разплати за греховете си, а фамилията му ще бъде укорена пред светът. Повтаряме, ако дадете доброволно, щото сте длъжни да дадете, то ще бъдете честити и заедно с вашето домочадие, ще бъдете под наша защите чак до онзи ден… А ако постъпите с нас варварски, т.е. ако предадете писмото ни или човекът ни, когото ви пращаме да се разберете, ако изнесете навън нашите желания и ги разкажете на някои наши български изроди, или ако търсите причина, за да не ще дадете това, щото искат от вас – с една дума, ако злоупотребите нашето доверие, то страшно ще да ви се отмъсти. Земете си на умът, че ония мъже, които стоят като главатари в народното движение и които съставляват временното правителство, не се боят вече от никого и решили са се да вървят напред, без да се обръщат назад. Ние се не боиме вече нито от турското беззаконие, нито от турските мекерета! Сичките турски мъки, бесилници, пращания в Диарбекир и пр. са пред окото на българските юнаци са нищо. Секи юнак има своето предначертание в главата си. А народният комитет и Привременното правителство ще да предварят сяко зло и ще награждават сяко добро. На нашето чело е написано: „Чиста свобода или юнашка смърт”.
Решавайте се сега по-скоро да ни кажете: „с нази ли сте” или „против нас”, защото хиляди юнаци очакват отговорът ви.
(?) 1871 г. марта 10
I отд. от БРЦК
Привременното правителство в България.