Петър Тодоров

Христо Стефанов

През 2012 г., навръх Илинден, когато според поверието морето винаги взема жертви, двама герои загинаха в бездната край Синеморец. Петър Тодоров и Христо Стефанов от София измъкнаха от клопката на вълните две малки деца – момиченце и момченце на 9 и 11 годинки, но платиха геройството със смъртта си.
В петък следобед на един от най красивите плажове край Синеморец – Липите, се разигра покъртителна драма. Три семейства от София, заедно с децата си, разпънали хавлии на ивицата. Тя е неохраняема, тъй като се намира в защитена зона. На 20 юли, когато се чества Илинден, Петър и Христо никога не влизали в морето. И двамата били добри плувци, но тъкмо затова спазвали народното поверие.
“Мъжете паркирали колите си до плажа и даже не взели плавниците си, защото знаели колко е опасно да се влиза в бурното море в този ден”, разказа и кметът на Синеморец Костадин Динков. „Не сме суеверни, но вярваме, че има някакви сили. Към обяд вече бяхме решили да си ходим и да обядваме някъде. В този момент се чуха викове от водата“, разказва Галя – съпругата на Христо. Той изобщо не се замислил и докато Галя разбере какво става, вече бил във водата. Втурнали се и други хора да помагат. Направили жива верига и така извадили децата. Първо изкарали от морето майка с момиченце на 9 г. После момченце на 11 г., чийто баща бил почти в несвяст. Сложили го да седне под чадър.
„С майката на децата бяхме една до друга. Беше загрижена като всяка нормална майка и съпруга. Каза, че момиченцето е било на плиткото, може би е имало някаква яма. Като не го видяла, започнала да вика. Когато извадиха мъжа, видях, че Христо не е там, където трябваше да бъде, и не излизаше“, споделя Галя. После въздъхва:
„Не можахме да си кажем нищо“.
Вероятно Христо и другият удавил се спасител – Петър, са били по-навътре и течението ги е засмукало.
„Хукнахме по плажа, за да видим накъде отидоха мъжете ни. Явно двамата са се борили много с вълните. Виждах една глава над водата. Мисля, че той се е задържал отгоре. Умееше да плува добре и смятам, че се е борил за живота си. Сигурно вълнението е било много голямо и е дърпало отдолу и той се е удавил. Беше кошмар“, разказва Галя.
Когато изкарали съпруга й от водата, тя не усещала пулса му, но с Диана – семейна приятелка, продължили да му правят сърдечен масаж и изкуствено дишане. „Всички хора се притекоха. Много съм доволна от отношението на непознатите – тичаха напред-назад, носиха ни чадъри, кърпи, вода. Все още има добри хора на този свят.
Не знам колко време е минало, докато извадят телата. Струваше ми се, че минават и минути, и часове“, разказва Галя. Телата били извадени с помощта на джет.
„Струваше ми се, че линейката закъснява, но не знам дали наистина е било така. Надали хората са се влачили до плажа. Не искам да упреквам никого. Просто беше късно, Христо нямаше късмет“, смята Галя. Оказало се трудно да бъдат извозени телата от плажа заради труднодостъпната местност.
С Ана – жената на Петър, Галя се запознава, когато установяват смъртта на съпрузите си. „Тогава се прегърнахме. Опитахме се да мислим какво ще правим с децата. Ана беше много притеснена заради детето си, защото то изпадна в стрес. Тя е страхотна жена, но детенцето й е малко, ще расте по-трудно без баща. Заедно пътувахме от морето“, споделя Галя.
По повод твърдения на близките на другия спасител – Петър Тодоров, че родителите на спасените деца са се измъкнали без да благодарят, Галя казва: „Вероятно са си тръгнали малко след като излязоха от водата. Не съм ги видяла. Не искам да вярвам, че са толкова коравосърдечни, че да не благодарят на хората, които са ги спасили.“
Галя предполага, че родителите на децата са били притеснени и уплашени.
„Може да са имали нужда от помощ и затова да са си тръгнали. Сега, когато вече се знае какво е станало, кои са хората и как нашите мъже жертваха живота си, ми се струва, че са проявили неблагоразумие – да влязат цялото семейство във водата при такова бурно море, на неохраняем плаж. Те викаха за помощ, но не се отнесоха добре към хората, които им я дадоха. Има нещо сбъркано“, смята Галя.
Тя говори с насълзени очи за съпруга си -добър, всеотдаен човек, спокоен и уравновесен.
„Беше страхотен и като син, и като съпруг, и като баща“, казва Галя.
Христо и Галя са женени от 1985 г., запознали се 5 г. преди това.
„Толкова се обичахме. Много ме е яд, че нямаше късмет да остарее. Много нелепа смърт, много ще ни липсва. Каквото и да направим вече, няма да го върнем, ще останем двете с дъщеря ми. Чувствам, че съм го познавала цял живот, защото целият ми съзнателен живот е свързан с него“, трепери почернената жена.
Христо не отказвал на никого нищо, гледал винаги да помогне. Съпругата му разказва как на плажа се сблъскала с много хора като него.
„Имаше две жени, които през цялото време седяха покрай нас. Други мъже също се стараха да помогнат. Един спасител беше много загрижен, питаше ни дали имаме нужда от нещо. Има свестни хора, българите не сме толкова лоши“, каза Галя.
Тя е химик и работи в Химикотехнологичния университет. 23-годишната й дъщеря Стефания учи магистратура в Техническия университет и работи в IT отдел на световно известна фирма за напитки.
Христо работел като електротехник на летище София.
“ От 4 дни във входа на семейството в столичния кв. Красно село няма осветление, няма кой да го оправи. По-рано татко го правеше“, казва дъщерята.
Христо обичал да лови риба, дори на морето си взел въдица, но нямало подходящи условия за риболов. Обичал водата и не се страхувал. Преди време си взел и плавници и акваланг, за да се гмурка.
„Морето му беше любимо и си го взе. Ако ти е писано да се удавиш, няма да се обесиш“, коментира съпругата му.
Христо е погребан в село Пожарево, където има наследствена къща и е гробът на дядо му. Галя и дъщеря й разбрали, че президентът Росен Плевнелиев искал да се свърже с тях, но още не се е обадил. От Министерския съвет, който гласува да отпусне по 10 хил. лв. на двете семейства, също не са ги търсили още.

Из материал на „24 часа“.