1873 януари, 1 – Нова година, Васильовден – Пътува за София, закъдето е наредено да бъде отправен веднага за разпит от специалната съдебна комисия. Тя вече разполага с показанията на някои от бившите му съратници [и преди всичко на Д. Общи], въз основа на които е станало ясно, че Левски е „водач на бунта“. Конвоят, който охранява него и другарите му (Хр. Цонев – Латинеца и Н. Цветков – Бакърджията), се движи бързо по указания маршрут (вж. 1872 декември 30/31 – януари 1/3) , с кратки престои само за почивка и спане.
1873 януари, 1 – в протокол № 5, подписан от членовете на специалната следствена комисия (генерал Али Саиб паша, хаджи Иванчо, Шакир бей, Дервиш Мустафа, Мехмед Салим, Саадулах, хаджи Мано [Стоянов], П. Тодоров, М. Каймакчиев), провела в София разпитите за заловените във връзка с обира на хазната комитетски дейци (протоколът е изпратен до великия везир в Цариград), се упоменава неколкократно името му като „водач на бунта – Дякон Левски“.
1873 януари, 2 – в секретен доклад № 6 на Н. Геров – Пловдив, до Н. Игнатиев – Цариград, се дават сведения за разкритията около обира, извършен под влияние на БРЦК в Букурещ, и известна информация за Васил Левски: че е жител на Карлово, бивш дякон, че обикалял четири години из България като „агент на комитета“, подбуждал българите към въстание, като ги уверявал, че комитетът ще ги снабди със средства и оръжие, поддържал връзка с комитета в Румъния, който имал и тайна полиция [в Българско], за да наказва със смърт изменниците; ползвал се с голяма популярност и имал много довереници; успехът му в провежданата агитация се дължал на лошото икономическо положение на християните в Османската империя; в подготвяния „заговор“ участвали много млади хора.
1873 януари, 2 – в доклад № 7 Н. Геров – Пловдив, до Н. Игнатиев – Цариград, пише, че турските власти са арестували друго лице – млад човек от Тулча – вместо Левски. Задържали го в Хърсово, когато се готвел да премине в Румъния. При разпита му в София, съпроводен с големи изтезания, се установила грешката. Н. Геров осведомява, че отново се говори за залавянето на истинския Левски, че българското население е обхванато от голяма тревога; че от Самоков е повикан фотограф, за да заснеме арестуваните.
1873 януари, 4 призори – пристига в София заедно с придружаващите го и е отведен в местната казарма.
1873 януари, 4 – в протокол № 6 на специалната комисия, подписан от всичките й членове (вж. по-горе), съставен за произнесените присъди на 10 подсъдими от с. Видраре, членове на местния ЧРК. и изпратен за потвърждаване от великия везир [Мехмед Решид паша] – Цариград, се упоменава неколкократно името „Дякона Левски“.
1873 януари, 4 – започва първият му разпит от специалната комисия, оглавявана от Али Саиб паша. Лаконичен и пестелив в отговорите си, на поставените въпроси съобщава съвсем кратки биографични данни: име – Васил ; на баща му – Иван; възраст – около 26/27 години; родом от Карлово, където получава първоначално образование; по-късно учи в Сърбия, учителства в Добруджа; занятие: „Да облекчавам положението на българите и обикалях, за да им давам опование“; обикаля страната от три години; в Букурещ, където отсядал най-често в хана „Габровене“, поддържал най-вече връзки с Д. Ценович.
1873 януари, 4 – в същия ден отново го разпитват и се изяснява, че: преминал в България през май 1869 г. през Гюргево в Свищов с фалшив паспорт на името на Стан Станчулеску. Посетил е след това Ловеч, Търново, Пловдив и се срещнал с разни лица, па които предава писма. Завърнал се отново в Букурещ, където останал „четири-пет месеца“. Малко преди обира на хазната (т.е. в началото на септември – вж. по-горе 1872 г.) заминал „през Цариград по суша за Пловдив“ и там получил писмо от Букурещ, с което го уведомявали за обира при Арабаконак [дн. Ботевградски проход]. Окачествява обира като „разбойничество“. [Подпис:] Дякон Васил Левски
1873 януари, 5 – проведен е вторият му разпит: „Моето обикаляние из градовете и селата беше за наблюдение и проверка. Аз бях организаторът.“ Казва, че е отговарял преди всичко за комитетите в „Свищов, Ловеч, Търново, Пловдив“. Устроена е очна  ставка със съратника му Д. Пеев – Пощата, чието тескере намират у него при залавянето му; заявява: „На мене се откриваха много хора, обаче не са работили, как да ги изгоря?“ Казва, че не се е срещнал в Търново със С. Карагьозов, препоръчан му от Букурещ, защото бил „близък на властта“ и се страхувал да не го издаде. По време на обиколките си се движил с различни тескерета и паспорти. [Подпис:] Дякон Васил Левски
1873 януари, 6 – Ил. Поплуканов – Одеса, пише до Ив. Драсов – Писек, че скърби за арестуването на своите другари и близки и се надява, че Левски и съратниците му ще бъдат освободени; очаква устава на БРЦК; агитира българи офицери да минат в България.
1873 януари, 6 – проведен е третият му разпит и очна ставка с х. Станьо и х. Станчо Хаджииванови, с М. Йончев, с П. Милев и с учителя Иван: „Причината за нашето скарване с Димитра [Общи] беше, че той не искаше да даде сметка за събраните от комитетите пари; комитетите бяха станали негови собствени“; и още: „Аз се срещах с много хора. Тъй като не зная кой е влизал в комитета и кой не, имена не мога да кажа. У мене имаше един тефтер, в него беше записано, и тоя тефтер остана в Ловеч.“
1873 януари, 7 – проведен е четвъртият му разпит и очна ставка с Д. Общи и Ан. Попхинов. Левски подчертава: „Комитетите не вършеха никаква работа без подписа с моето лъжливо име: Арслан Дервишоглу. Писма без моя подпис не се приемаха от никой комитет, дори и от Букурещкия“.
1873 януари, 7 – проведен е през същия ден петият му разпит и очна ставка с В. Ветьов от с. Видраре относно убийството на слугата на Д. Халача в Ловеч (вж. 1872 август). За съратника си в тая акция – В. Ветьов – Левски заявява: „Аз въобще не го познавам; в Ловеч не съм виждал тоя човек.“
1873 януари, 8 – проведен е шестият му разпит. След като съобщава какви сведения били събирани от комитетите във връзка с подготовката на въстание (за храни, хора, оръжие и др.) и подчертава, че се предвиждало да се привлече и потисканото от  властите мюсюлманско население, заявява: „Начетените българи, които очакваха напредък чрез просветата, намираха за опасно и неуместно искането на права с оръжие. Обаче селяните, които са залагали тапиите си [актове за владеене на недвижим имот] за сто гроша, които след няколко години ставали хиляда, бяха на друго мнение. — Тия селяни в такова тежко положение, когато им се говореше за какъвто и да е бунт, с надежда, че ще се отърват от това зло, идваха накъдето ги теглехме. Това са моите впечатления.“ За залавянето си съобщава: Нея вечер [т.е. на 26 декември – вж. по-горе 1872 г.] ние останахме там [в Къкринското ханче). Към десет часа сутринта [по турски], когато излязох навън, аз видях пред вратата един въоръжен с пушка. Попитах го кой е той, той ме улови за ръката. У мене имаше два револвера, извадих ги и раних в ръката човека, който ме хвана; после започнах да бягам, обаче държащият ме, не ме пусна. Пристигнаха другарите му, удариха ме по главата и аз паднах там. Заловиха ме и ме изпратиха в Ловеч, оттам – в Търново и оттам тука. Когато ме заловиха, Христо [Цонев], ханджията, не беше там. Беха се загубили добичетата му, отишъл да ги търси. Заловили го после. Освен книжата, които се намират в ръцете ви, други няма, защото извършваните тук работи аз изпращах отсреща за сведение.“ [Подпис:] Васил Дякон Левски
1873 януари, 8 – в издадения протокол № 7 за присъдите на членове на ЧРК в с. Голям извор, участвали в обира при Арабаконак [дн. Ботевградски проход], подписан от специалната комисия и изпратен за одобрение от великия везир в Цариград, се упоменава неколкократно „Дякон Левски“ като главен организатор на револю-ционното движение и на комитетската мрежа в страната.
1873 януари, 8 – Ив. Иванов – руски консул в Одрин, пише до Н. Геров
– Пловдив, с молба да го осведоми: „Къде са заловили Левски? Вие знаете ли?“; подчертава, че се страхува Левски да не проговори при разпитите и да не пострадат невинни българи.
1873 януари, 11/23 – Д. Попов – Турну Мъгуреле, пише до Ив. Драсов-Писек, че Л. Каравелов е заминал за Белград за преговори и споразумение със сърби и черногорци, и че по обира са арестувани 15 ловчанци; „за Левски не знае где се намира, но трябва да е къде Тракия и на някое сигурно място“.
1873 януари, 12 – Кр. Нешов – София, пише до Сп. Вацов – Загреб: „Завчера, на 9-ий текущаго, обесиха едного, който се наричаше Димитрия Общий; а останалите, между които е и [Хр.] Ковачев, ще идат на заточение . На 4-ий того докараха прочутийт Дякон Лъвский, но той още не е нищо казал за работата.“
1873 януари, 13 — Д. Попов – Турну Мъгуреле, известява Ив. Драсов – Писек, че в Ловеч са арестували М. Поплуканов и поп Кр. Никифоров, носят се слухове и за залавянето на Левски и затова е телеграфирал в Букурещ, да му съобщят: „Где е той“.
1873 януари, 13 – Ив. Драсов – Писек, пише до Д. Попов – Турну Мъгуреле: „Дано и Лъвский му доде бог на помощ да не пострада, зачтото коджа се сбърква работата“
1873 януари, 13 – Д. Попов – Турну Мъгуреле, телеграфира до БРЦК- Букурещ, с молба да го осведомят къде се намира Левски.
1873 януари, 13 – Й. Филаретова – София, пише до Н. Чалики – Пловдив: „След толкова си чалъщисувание от страна на турското правителство едвам най-сетне сполучили да уловят и същийт Левски, кого незабавно и доведоха у градът ни през ноща, наедно с други еще двамина. Не зная дали ви е известно как е уловен този Левски, но нека ви кажа, доколкото съм чула, че той са е доста борил като е убил и ранил неколко заптиета и най-сетне, като сполучили да ранат и него на десната стърна у главата,
тогава му са замаяло свес и паднал ; той бе изваждан до завчера само няколко пъти на истинтак [разпит]. Той отказал съвършенно да е имал познайство с Димитър Общий, който се секак мъчил да го укашка. А за себе си казал, че е същийт (Левски) и е слуга на Комитетът, който от 10 год. време ходил според заповедите на господарите си. Казал, че съвършено не познава никого“.
1873 януари, 14 – в заключителен протокол е отразено решението за смъртната присъда на Левски, произнесена от специалната следствена комисия. В протокола, след като е отбелязано, че са проведени шест разпита на Левски, се подчертава: „Дякон Левски е компетентна и централна личност“ в комитетската организация, „източник и организатор на замисления бунт“; предлага се да бъде осъден на смърт чрез обесване въз основа на чл. 55, ал. 1, чл. 56, 66 и ал. 2 на чл. 174 от наказателния закон. Отбелязано е, че при определяне на вината му е взето под внимание и обстоятелството, че е извършил убийство в Ловеч.
1873 януари, 14 – председателят на специалната следствена комисия в София генерал Али Саиб паша изпраща до великия везир в Цариград шифрована телеграма, с която съобщава, че ще изпрати по пощата съдебния протокол, с който е решена смъртна присъда за „заловения Васил Дякон – Левски“, „ръководител и организатор на бунта“, за да бъде потвърдена присъдата.
1873 януари, 16 – Хр. Иванов – Големия – Търново, до П. Хитов – Белград, пише следното: „ Димитар [Общи] са улови; след него са улови и Диаконо; уловили са сичките докоменти; и Димитар и Диакона постоянствоват, та искат правдините, както си требува на мястото на Левски поставили други хора, за да продължат борбата „и до – най-малката капка кръв“.
1873 януари, 17 – Н. Геров – Пловдив, в доклад №11, отправен до Н. Игнатиев – Цариград, бележи, че 13 души от осъдените по Софийския процес били прекарани през Пловдив, оковани във вериги. Д. Общи бил обесен на 10 януари“ и тялото му висяло дълго непогребано. По сведения от София Левски при залавянето си оказал силна съпротива на заптиетата, държал се геройски и бил ранен в главата. При очната ставка с Общи отрекъл твърдението на последния, че се познават и окачествил обира при Арабаконак [дн. Ботевградски проход] като разбойнически; при разпитите заявил,че служи на комитета в Букурещ, но че не познава членовете му. Подчертал, че нямал нищо против турския народ, а се бори против несправедливостите и злоупотребите от страна на управниците и за прилагане в действие на Хатихумаюна. Въпреки настоятелните въпроси от страна на комисията за конкретни имена на съратниците си в страната заявил, че не познава никого. Комисията е решила да изчака раната му да заздравее.
1873 януари, преди 18 – Д. Попов – Турну Мъгуреле, телеграфира на БРЦК – Букурещ, за да ги уведоми, че Левски е заловен.
1873 януари, 18 – Д. Попов – Турну Мъгуреле, пише до БРЦК – Букурещ и го уведомява, че сведенията за залавянето на Левски не се потвърждават; бил арестуван друг млад човек, за когото се доказало, че не е Левски.
1873 ари, 18/30 – Д. Попов – Турну Мъгуреле, пише до Ив. Драсов-Писек, че сведенията за задържането на Левски не се потвърждават; предстои обесването на Д. Общи и заточението на другите подсъдими по Софийския процес.
1873 януари, 18 – в течение на няколко месеца след залавянето на Левски се води оживена кореспонденция между българи, живеещи в чужбина – Румъния, Русия, Сърбия, Чехия – негови сподвижници и съмишленици, които се интересуват за залавянето му (не могат да приемат това като истина), за процеса, за съдбата му. В писмата си те правят и първите най-ранни и верни оценки на историческото му дело и неповторимата му личност; в тях се съобщават и най-различни, често съвсем противоречиви слухове за залавянето му, които се носят сред българите в страната и които явно вълнуват всички. Официалните и протурско настроените наши вестници поместват съвсем кратки сведения за него и за водения процес; някои от емигрантските ни вестници обнародват по-късно дописки, съобщения и стихотворения.
1873 януари, 18 – Ив. Драсов – Писек, пише до Д. Попов – Турну Мъгуреле, че след разкритията, станали във връзка с процеса в София, се налага да се вдигне въстание. Заявява: „Аз мисля, че и Левский е на това мнение, като гледа, че по-добрите му юнаци, с които мислеше да работи както трябва са изловени; питам сега, той с кого тогава веч да работи. За първо въстание аз мисля, че Левский може да повдигне най-малко 5 – 6000 души.

1873 януари, 18 – Д. Попов – Турну Мъгуреле, пише до БРЦК – Букурещ, в същия ден второ писмо, за да ги уведоми за новите слухове относно залавянето на Левски, които потвърждават, че в „Ловчанската кааза е уловен Дякона“, но не се знае точно къде – „в село или на път“. При залавянето му оказал сериозна съпротива, но бил ранен в рамото и чак след това хванат. Като уведомява, че се носят и други слухове, заключава:„Дай боже, лъжа да е!“
1873 януари, 19/31 – Ив. Драсов – Писек, пише до Д. Попов – Турну Мъгуреле, че се моли дано не са верни слуховете за залавянето на Левски. Готви се да отиде при Л. Каравелов, за да разпита за съдбата на Левски и да направят нещо в помощ на задържаните в София. Драсов се чувства задължен по съвест да помогне на Левски, като един от организаторите на Революционния комитет в Ловеч.
1873 януари, 21 – в доклад до великия везир – Цариград, генерал Али Саиб Паша (вж. по-горе), прилага дешифрирана телеграма [от 14 с.м.] от София, с която съобщава, че ще прати на специалната комисия по пощата съдебния протокол с предложението за смъртно наказание на Левски. В доклада се настоява „да се предложи на султана да издаде фермен“ за потвърждаване на присъдта.
1873 януари, 22 – султанът Абдул Азис, подписва ираде, с което потвърждава смъртната присъда.
1873 януари, 24 – Н. Геров – Пловдив, в доклад № 12 до Н. Игнатиев-Цариград, съобщава, че специалната тричленна следствена комисия, изпратена от Цариград, която провела разследванията и разпитите по процеса в София срещу Левски и неговите сподвижници, е завършила работата си и отпътува за Русе, откъдето по море ще се завърне в столицата на империята. Започнало е изпращането на осъдените на заточение: част от тях – 9 души, вече са отправени през Пловдив, където били на 4 януари, за Цариград; втора група минала през града на път за Одрин на 22 с. м.; третата – 18 души пребивавала в Пловдив три дни и на 24 с. м. е отпратена по железницата [между тях бил и учителят Хр. Ковачев].
1873 януари, 25 – Д. Попов – Турну Мъгуреле, пише до Ив. Драсов – Писек, за задържането на Левски: не било истина, че прекараният през Плевен арестант бил Левски; свищовци и от русенци узнал подробности за залавянето му „на един хан ; знайно е бил на оня [комитетски] хан, гдето сякогаш там кондисваха [отсядаха] нашенците. Видно е, че той е престоял тамо доволно време, а това отистина, ако е било тъй, то е доволно голяма глупост , когато вижда, че тамо вече ври най-голямото зло. Казват, че него го предал един тамошен поп (бог да го убие!), който приел награда в пари от поганците. Но когато отишли да го уловят, щом влезли в одаята, гдето той е спал, той изведнаж хрипнал, уловил камата си, пробол юзбашията [началник на потерята) до смърт, и втория, и третия, се тъй “. Осведомява го и за отвеждането
на Левски в Търново и оттам в София; където отишъл „и руския консул [Н. Геров] от Филибе [Пловдив]“. Праща портрет на Левски, направен в Букурещ [през 1872 г.] за да се размножи и разпространи, защото „всеки ще си купи“.
1873 януари, 26 – Д. Попов – Турну Мъгуреле, пише до Ив. Драсов – Писек: „Всичко е свършено! Никакви веч надежди! Д. Общи е обесен в София миналий вторник —.В. Левский, славнийт ни българин истина е уловен, защото го видели вече с очите си, когато го прекарали през Плевен в каруцата с други двама. Закарали го в София. Голямо злощастие Изгубихме едного рядко находящего се помежду нас българин “ – Д. Попов – Турну Мъгуреле, пише до БРЦК – Букурещ, че според сигурни сведения, получени от сестра му, дошла от Плевен, Левски е заловен в с. Къкрина, близо до Ловеч; откаран е през Плевен за София и оттам в Русе, за да бъде изпратен в Цариград.
1873 януари. 27 – Кр. Нешов – София, пише до Сп. Вацов – Загреб: „На 6-ий того обесиха на Подуенската капия Димитрия [Общи] и като стоя два-три часа на бесилката, заровиха го на къра. Преди неговото бесение докараха някой си Лъвский, ранен и сега затворен в къшлата; говори се, че и него ще го бесят.“
1873 януари. 30 – Ив. Драсов – Белград, пише до Д. Попов – Турну Мъгуреле, че се срещнал в Белград с Л. Каравелов, който му съобщил, че получил от Левски писмо с дата 6 януари (а според сведения от Търново се знае, че Левски вече е заловен в Къкрина, откъдето ранен е отведен в София); информира го и за други слухове по залавянето му, според които то е станало в Никопол; пише, че Д. Общи бил обесен.
1873 януари, края – група съратници на Левски от някои южнобългарски комитети – Чирпан, Стара Загора и други – по внушение на Ат. Узунов, Н. Ганчев и други замислят план за освобождаването му, надявайки се, че ще бъде заведен в Цариград, за да се потвърди там присъдата му. Организират малка чета, която да спре влака и да освободи Левски.
1873 февруари, 2 – Ив. Драсов – Писек, пише до Д. Попов – Турну Мъгуреле, че след завръщането си от Белград заварил две негови [на Попов ] писма с подробности по залавянето на Левски. Намира, че е необходимо да се направи искане до Високата порта за неговото освобождаване, както и на останалите осъдени по Софийския процес подсъдими. Л. Каравелов възнамерявал да свика общо събрание в Букурещ.
1873 февруари, 2 – Ив. Драсов – Писек, пише до П. Хитов – Белград. Предлага да се направи изложение до Високата порта, за да бъдат освободени Левски и останалите осъдени по Софийския процес.
1873 февруари, 3 – в дописка, поместена на страниците на издавания в Цариград протурски в. „Турция“, относно процеса в София е омаловажена значимостта на българското национално революционно движение, на неговите ръководители Л. Каравелов, „Васил Левски, е преиначено име „Дервишоглу Аслан“ и други, в. „Турция“ VIII, бр. 51 от 3 февруари (във вестника погрешно: януари).
1873 февруари, 4 – Ив. Драсов – Писек, пише до Л. Каравелов – Букурещ. Уведомява го за получени писма от Д. Попов – Турну Мъгуреле, със сведения за залавянето на Левски.
1873 февруари, 6 – Плоещ, пише две писма – до П. Хитов – Белград, и до Ст. Велков – Софийски [Букурещ]. Научил е от жена, дошла от Русе, че когато уловили Дякона „искал да се отрови, но доктора го преварил“; говорело се, че „досега издирили до три хиляди съзаклятници“, но също, че „има до 20 хиляди“
1873 февруари, 6 ст. ст. или 18 н. ст. – Левски е обесен в София съвсем близо до мястото, където днес се издига неговият паметник.

1873 февруари, 7 – Ил. Поплуканов – Одеса, пише до Ив. Драсов – Писек: „Ний се лишаваме оттаквъзи един искрен патриот, когото не щем можем да заменим с никого другиго надълго время. Но нима няма никаква надежда за спасяването му!“
1873 февруари, 9 – Ил. Поплуканов – Одеса, в писмо до Ив. Драсов – Писек, отбелязва, че вече е загубена всякаква надежда за спасяването на Левски.
1873 февруари. 11 – в съобщение, поместено в правителствения в. „Дунав“, издаван в Русе, се дават сведения за произнесените присъди над подсъдимите по Софийския процес: отбелязва се, че „двама души“ [Д. Общи и В. Левски], които изповядаха с подписите си —, че са били главатарите — ся осъдили на смъртно наказание“. В. „Дунав“, VIII, бр. 749, от 11 февруари 1873.
1873 февруари, 16 – Ив. Драсов – Писек, пише до Д. Попов – Турну Мъгуреле. Интересува се за съдбата на Левски; научил е, че поп Кръстьо [Никифоров] не е задържан.
1873 февруари. 17 и 24 – Д. Попов – Турну Мъгуреле, пише две писма до Ив. Драсов – Писек, в които го осведомява за обесването на Левски и подчертава: „Наконец, изгубихме и най-добрия си българин “.
1873 февруари, 24 – Ив. Драсов, пише до ЧРК -Табор: „Най-добрий ни герой усмъртен е с най-гнусна смърт!“ Правдолюбивото“ турско правителство от дена на ден полага повече и повече в действие Хатихумаюнът. Но хайде, добър е бог! Доще и за тях голям ден !“