Карловският Караиванов род
Караивановият род е един от старите, състоятелни, големи родове. Началото на рода е свързано с името на Иван Тинков (Тинко-Христо) Тахчиоолу. Бащата на Иван, Тинко, е роден около 1670 г., но нищо друго не се знае за него.
Иван бил майстор на чешми и калдъръми. За прякора му Кара Иван, отдето иде и името на рода, е запазен спомен. Събрали се младите, развеселили се и решили прякори да си наредят. На Иван рекли: „Ти, Иване, си черен, ще ти викаме Чер Иван“. Така и станало. Помни се в Карлово още, че Кара Иван бил много трудолюбив. Със собствен труд изградил хубава къща, която и днес може да се види, но не в първоначалния й вид. Един от властимащите турци завидял на занаятчията за хубавата къща и поискал да му я вземе. Пратил му магаре и куршум – да избере или магарето, или куршума. Кара Иван избрал магарето и така се простил с къщата си.
Кара Иван бил „прочут по онова време пръв бунтовник“. Бил много красив и едър мъж. Жена му Гена Кратункова (от Сопот, от ерменски род) също била хубавица. Юнакът Кара Иван защитавал българите от турските зверства. Веднъж, докато го нямало, изнасили жена му и след двуседмично боледуване тя умряла. Кара Иван излязъл от Сопот, събрал стотина момци и отишли в Балкана. Турското правителство събрало потеря и оценило главата му на 1000 лири. След седеммесечно дирене хванали Кара Иван, набучили главата му на кол и я разнасяли три дни из Карловско.
От брака на Иван и Гена се раждат трима синове. Или поне само за тях са останали сведения.
Най-големият, Васил, роден около 1735 г. в Карлово, бил златар. Нищо друго не се знае за него.
Вторият син, Генчо, роден около 1737 г. в Карлово, се задомил за Мария, от която има двама синове. Единият, Васил, е дядото на Левски.
Третият, Христо, роден около 1739 г., също се задомил и имал син Васил. Този син също имал трима синове, но са останали данни за потомството само на един от тях – Петър (Петко), който се оженил за учителката Неделя Гульова (дъщеря на Делю Гульов) и имал четири деца: Нонка, Станислава (Славка), учителка и по мъж Балканска, Петко Караиванов и баба Севастица, родена през 1856 г., съпруга на Димитър Градинаров, от когото има три деца.
Синовете на Генчо Караиванов и Мария са Васил и Христо. За Христо няма останали сведения.
Васил е роден около 1770 г. в Сопот. Създава семейство с Евдокия, мома от Карлово, от която има осем деца. Васил е златар като чичо си, чието име носи.
Най-големият син на Васил и Евдокия е Генчо, роден около 1795 г. в Сопот. Той е абадажия и ханджия, държал Караивановия хан. Според сведенията на Яна Начова Генчо умира по време на Кримското морабе. Генчо се жени за Ана Пеева, родена през 1820 г. в Карлово, и от нея има седем деца, от които останали живи пет: Евдокия (1842-?, по мъж Тинко Лилова), Елена (Ненка, 1845-1877, по мъж Петър Банкова), Васил Караиванов (1847-1933), женил се три пъти и от трите си жени има общо осем деца, ковчежник, сподвижник на Левски и свидетел на отрязването на косите му; Мария (1849-?, по мъж Панайот Шарландижева) и Христина (1851-?, по мъж Спас Виденова/Видулова-син на сестра на Иван Кунчев). Всички те оставят потомство.
Второто дете в семейството на Васил и Евдокия е Гана, родена около 1797 г. в Сопот. Тя се омъжва за учителя гайтанджия Митьо Фъргов, роден в Карлово около 1795 г., от когото ражда пет деца: Вида, Гавраил (създава семейство с Бойка Христова Бойкина), Мария, Георги, Гина. Георги Фъргов, учител, един от първите, въвел звуковата метода на обучение, също създава свое семейство с карловката Гина. Синът му Христо Георгиев Фъргов, роден на 19.06.1895 г., завършва Карловското петокласно училище, по-късно Пловдивската мъжка гимназия, а през 1923 г. и Юридическия факултет на Софийския университет. Деен член на Народно читалище „Васил Левски“ в гр. Карлово, а също и на местното туристическо дружество. Сътрудничи и участва в издаването на в. „Карловски глас“.
Третото дете в семейството на Васил и Евдокия е Христо, по-късно архимандрит Василий. Роден е около 1800 г., таксидиот на Хилендарския манастир в Карлово и Стара Загора, убит през 1874/1875 г. от разбойници в околността на Синдирлии (дн. Веригово, квартал на Хисаря).
През 1807 г., но вече в Карлово, се ражда четвъртото дете – Атанас. По занятие той е златар. За турците е опасен комита. Загива по време на „Страшното“, заклан в дома си от башибозуци. Според спомените на Яна е обесен по време на Априлското въстание. Атанас успява да изгради и семейство със Стойка Христова хаджи Добрева, от която има седем деца: Иван, Пена (Нона), Васил, Георги, Мария, Христина, Евдокия. Георги Ат. Караиванов е доброволец в Българското опълчение по време на Руско-турската война. В последните години от живота си се преселва в Пловдив, където и умира. Сестрата на Георги, Христина, също се омъжва, но съпругът й умира млад. След смъртта му тя завършва първото сестринско училище в София и работи като медицинска сестра в Пловдивската държавна болница. Умира през 1922 г. като завещава къщата си в Карлово на безплатните ученически трапезарии „Ана и Тодор Пулеви“.
Като пето дете в семейството на Васил и Евдокия, отново в Сопот, се ражда Гина, по мъж Кунчева. Спорна е годината на раждане на майката на Васил Левски. Едни източници сочат 1805, други – 1810 г., а трети още по-късната 1817 година. В семейството на Иван и Гина Кунчева се раждат шест деца: Кунчо, Яна, Васил, Христо, Петър, Марийка, от които само Яна оставя потомство.
Следващото дете в семейството на Васил и Евдокия е Мария, родена около 1815 г. в Карлово. Тя се омъжва за Иван Христов Фурнаджиев, роден около 1810 г, търговец, абаджия, чорбаджия. На същия този Иван Фурнаджиев по-късно Васил Левски пише писмо за нуждата от участие и на чорбаджиите в народното дело. От брака на Иван Фурнаджиев и Мария Караиванова се раждат пет деца, едно от които е бъдещият полковник Никола Фурнаджиев, роден през 1859 година. Той завършва първия випуск на Военното училище в София. Служи в Източнорумелийската милиция. През 1885 г. участва като доброволец в боевете при Сливница и за овладяването на Пирот по време на Сръбско-българската война. През 1895 г. вече е полковник. Служи в 15-ти пехотен полк, дружинен командир е на 10-ти пехотен Родопски полк, помощник-началник на 2-ра Тракийска дивизия, началник на 1-ва бригада от 5-та пехотна Дунавска дивизия. По време на Балканската война е мобилизиран и е началник на военния транспорт в Есхи Джумая. През Първата световна война е председател на Тържищната комисия при Главното интендантство и осигурява хранителните запаси и фуражи за войската. През 1920 г. е зачислен към Опълчението. Умира на 23.02.1926 година.
През 1823 г. в семейството на Васил и Евдокия се ражда още една дъщеря – Дона. Тя се омъжва за Тодор Чардаклиев, съсед на Иван и Гина Кунчеви, роден през 1818 г. в Карлово, от когото има 6 деца: Стойна, Георги, Христо (самарджия, емигрира в Тулча), Мария, Гина и Васил. Васил Т. Чардаклиев, роден през 1861 г., е първият дипломиран български фитотерапевт. Преди Освобождението той е обущар, отваря своя работилница, но това, което го привлича, е билкарството. След Освобождението завършва Софийското фелдшерско училище, след което учи медицина в Русия. Работи като фелдшер в Русе, Пловдив, Карлово. Оставя потомство.
Последното дете в семейството на Васил и Евдокия Караиванови е Пейо (Петър), роден около 1825 г. в Карлово. В родния си град бил кръчмар. Задомява се с Катерина (Екатерина, Лала) х. Лилова Гуркулова, от която има пет деца: Васил, Мария, Гена, Иван, Лала. Синът Васил, търговец, роден около 1855 г., се преселва в Олетница. По време на Руско-турската война е доброволец в Българското опълчение, а след края на войната се жени в Румъния за Ангелина, където остава да живее и умира. От брака се раждат 5 деца: Беаница, Борис, Екатерина, Елена, Петър.
Карловският Караиванов род живее и до днес, разпръснат не само из цяла България. Негови потомци има в Румъния, Украйна, Белгия, Франция, САЩ. А най-малките от тях са родени през 2013 година.

подготвил текста: Камелия Иванова