Яна е родена през 1835 г., според официалните данни, в гр. Карлово. На нея дължим голяма част от онова, което знаем за родителите й, както и за братята й. По собствените й думи обаче годината й на раждане е спорна. Самата Яна разказва, че се е родила една година, след като дядо й Кунчо е убит от турците и че е с пет месеца по-малка от братовчед си Иван Вальока. Кунчо е убит през 1830 г., когато е роден и Иван Вальока.
От дома на сестра си Васил Левски поема пътя за Белград и за Първата българска легия. Домът й е и последният в Карлово, от който Дяконът тръгва по своя път към Ловеч и оттам към безсмъртието. Подобно на своя брат и неговия събрат Миткалото, Яна разбира от билки и приготвя мехлеми. Дейност, която заедно с майка й и дъщеря й ще продължат и по време на Въстанието, и по време на войната.
Един от хората, потърсили Яна Начова, за да разкаже за своя брат, е Данаил Кацев-Бурски.
Ето какво пише той:
„Отправих се към баба Яна Андреева, дъщеря на Иван Кунчев и сестрата на Апостола Васил Левски. Тя е нещо боледувала, изкривена й е устата и едното око. Зафелтува като говори. Но като е за брата й, тя се съживи и сякаш доби сила да говори по-ясно…“
Интересно е това, което Яна разказва на Данаил Кацев-Бурски за рода, тук ще цитираме следното:
„Дядо Кунча не помня, той търгувал с вълна, овни и добитък, казват, че го убили турците една година, преди да се родя аз, като отивал към Войнягово…
Така сме се пръснали, че отде да му знаем кой накъде живее. В турско не беше като сега свобода. Тогива, дето се рекло, през комшулук да прескочиш, трябва да се озърташ, на четири да ти бидат очите, някой да те не види, да преиначи и наковлади. Васил ли е разправял, от други ли съм слушала, имали сме роднина в Аджар, викали му даскал Гено. А тоя Иван, дето ходеше с Василя наш, арабаджията от Каратопрак, е внук на дядовия Кунчов брат Кръсть. Той живее в Царацово, къде Пловдив“.
Яна е единственото дете на Иван и Гина Кунчеви, което оставя поколение. През 1850 г. се омъжва за Андрей Начов – средно заможен търговец, който вапца платовете си при баща й. От брака им се раждат девет деца: Начо, Тота, Гина, Мария, София, Елена, Христо и Иван, Елена.
През 1902 г. Яна получава удар, а през 1913 г. завършва земният й път. Тя дарява къщата и прилежащия й двор на Общината, за да бъде разширен площадът пред паметника на Васил Левски.
Най-големият син на Яна и Анрей Начови е Начо. Той се ражда през 1852 г., един от учредителите на родовия комитет (1885), съорганизатор на всенародна подписка за издигане на паметник на Апостола на българската свобода в столицата. Сключва брак с Магдалена, от която има един син – Андрей, напуснал този свят няколко месеца след раждането си. Начо умира през 1895 година.
През 1853 г. Яна ражда дъщеря си Тота, но тя живее само една година.
През 1857 г. идва третото дете – Гина (1857-1939). Гина намира своя другар в лицето на съратника на Левски – Христо Загорски, член на революционния комитет в Карлово. След Освобождението Загорски е държавен чиновник в София. От брака им се раждат двама синове и една дъщеря. Синът им Бочо Загорски избира военната кариера и достига до чин полковник. Негова съпруга е Мария, дъщеря на ген. Иван Соколов. От този брак се ражда синът им Христо, който става стоматолог. Този Христо Бочев Загорски има два брака: първият е с Маргарита Вагнер, която му ражда две дъщери – Жанина и Мария. От втория си брак с Карамфила Кузева има една дъщеря – Албена.
Жанина се омъжва за Димитър Христов, с когото живеят в София. Мария е медицинска сестра, живее в Стара Загора, откъдето е съпругът й Христо Петров. Мария и Христо имат дъщеря – Силвия, омъжена за Динко Тенев. От този брак се раждат две деца – Тихомир и Мария-Хесуса. И двамата живеят в Испания.
Третата дъщеря на Христо Загорски, от втората му съпруга Карамфила, Албена е инженер. Тя и съпругът й Теодор Саказли имат две дъщери – Десислава и Кристина. Те живеят в Гърция.
Второто дете на Христо Загорски и Гина е Христина. Тя е учителка по френски език, а съпругът й Славчо Паскалев е философ. Те двамата нямат деца.
Най-малкият син на Христо и Гина – Никола Загорски, учи в Брюксел, а след това е чиновник в БДЖ. Сключва брак със Славка Червенкова, от която има син – Христо, но той напуска този свят на 35 години, без да остави потомство.
Четвъртото дете на Яна и Андрей Начови, Мария, е родена през 1860 година. За нея карловци си спомнят, че едва дванадесетгодишна помага на вуйчо си Васил, като пренася, вързани под фустичката си, пълните му револвери от техния дом до дома на Неда Тачева, където по онова време е Левски. Малко преди да прекрачи прага на Нединия дом, единият револвер се изхлузва, пада на калдъръма и гръмва, Мария го грабва и се втурва към вуйчо си. Малката Мария също така рисува добре. По време на въстанието заедно със сестра си Гина помага на Мария Ганева при извезването на знамето на карловци, чийто лъв очертава още с вуйчо си. След Освобождението Мария се омъжва за Васил Платнарев – председател на Карловския революционен комитет, а по-късно околийски управител на града. От брака им се раждат пет деца: Ана, Иван, Иванка, Вера и Андрей. От тях само Иванка създава семейство, но няма поколение. Андрей загива край Одрин по време на Балканската война.
София (1863-1941) е петото дете на Яна и Андрей. Тя също избира за свой другар в живота член на революционния комитет в Карлово – Никола Зидаров. След Освобождението той е висш държавен чиновник в София, а съпругата му е председател на женското дружество „Възпитание“ в родния й град. Имат три деца: Стефана, Елена и Ана. Елена умира на две годинки. Ана (Анка) живее и умира в София, без да остави потомство. Анка Зидарова оставя спомени, в които разказва за баба си Гина и за майка си. Ето част от тях: „Баба Гина с цялото семейство на дъщеря си не е престанала да работи за благото на народа. Приготовлявали са лекарства (сладки мехлеми, кърпи и други санитарни потреби) под ръководството на баба Гина и сестра й Гана Караиванова, по мъж Фъргова. Техни помощници са били Тина поп Христова и Ефросиния Цочева… Във време на войната децата (Гина, Мария и София) с учителката им Евгения калугерицата и двете й сестри Елена и Екатерина в деня на св. Харитина избягват от Карлово поради Страшното в града, за да се спасят и през Балкана пристигат в Търново. След избягването на децата баба Гина и баба Яна са били много измъчени, понеже се страхували дали са живи и да не са попаднали в турски ръце…“ Само най-голямата, Стефана, продължава рода, като сключва брак с пловдивския адвокат Наню Пачауров. Самата Стефана завършва „немска филология“ в Германия. От брака се раждат син и дъщеря. Синът Георги поема професионалния път на баща си. Сключва брак с Мария Грудева, но нямат деца. Дъщерята Божана от брака си с Добри Василев има две дъщери – Мария и Стефана. Мария е педиатър, майка на двама синове, Койчо и Божидар, от брака й с д-р Петко Касабов. Койчо е юрист, женен за Антонина Сотирова, с която имат дъщеря – Мария. Божидар е лекар, специализиращ в Германия. Втората дъщеря на Божана и Добри Василеви, Стефана, е инженер-химик и от брака си с инж. Андрей Ветренски има дъщеря Мария, също инженер.
Елена (1865-1867) е шестото дете в семейство Начови.
Христо и Иван, близнаците, родени през 1867 г., умират веднага след раждането си.
Елена (1871-1943) е последното дете на Яна и Андрей. Тя сключва брак с най-дългогодишния председател на родовия комитет Стефан Красев. Той е директор на Народната банка до 1916 г., а също така и на банка „Напредък“. От брака им се раждат пет деца: Петър, Екатерина, Донка, Андрей, Петко. Най-големият, Петър, поема пътя на баща си и става банков служител. Сключва брак с Кина Илиева, от която има дъщеря Елена, избрала професията на инженер-химик. Второто дете на Елена и Стефан е дъщеря – Екатерина. Тя завършва висшето образование в Берлин и дълги години е музикален педагог. Със съпруга си Светослав Икономов имат двама синове – Васил и Христо. Васил умира на 10 години. Христо завършва строително инженерство, а от брака си със Стояна Стойчева има дъщеря Екатерина. Екатерина завършва агрономство и се омъжва за Иван Томев, от когото има два синове – Борислав и Христо. Борислав е инженер, Той е женен за Петя Каменова и имат дъщеря на име Ива. Третото дете в семейството на Елена и Стефан е Донка, която умира на 15 години. След нея е Андрей, женен за Маргарита Големанова, от която няма деца. Последното дете на Елена и Стефан Красеви е Петко. Той е журналист, женен за Донка Таслакова, от която имат дъщеря Маргит. Тя е икономист по образование и в момента е единственият жив най-пряк родственик – правнучка на Яна и Андрей Начови. От брака си с Божидар Богданов има две деца – Христина и Петко. Христина е психотерапевт и ръководи неправителствена организация, която работи с млади хора. Омъжена е за Найден, който е инженер, но има собствена рекламна агенция. Имат две деца – Михаил и Яна. Братът на Христина – Петко е графичен дизайнер. Той е женен за Аглика Величкова. Двамата имат двама сина – Божидар и Ивайло.

Така от деветте деца на Яна и Андрей Начови само Гина, София и Елена имат поколение.

откъс от „Васил Левски. Биография“ – Н. Кондарев

„. . . Вън снежна буря лудуваше — разказва сестра му Яна — и блъскаше по прозорците и вратата. — „Колко е страшно!” — казах аз, като се ослушвах боязливо и гледах баба си в очите. От другата й страна той (Левски, б. м. Н. К.), усмихвайки се, отговори: „Никак не е страшно — обикновен вятър и сняг. Хайде, бабо, говори!” Тя ме погали, за да ме успокои и почна: „Това е било много отдавна, когато всички хора са вярвали в бога и са очаквали от него своето спасение. Тогава не е имало такива страшни бури като тази, която сега беснее вън, защото бог е закрилял всички. . . И за да се прослави повече божието име, един ден християните решили да излеят една грамадна камбана, звънът на която да призовава верующите от далечни краища на общи молитви.