На 15.11.1877 г. едновременно са обесени четирима книжари – четирима съратници на Васил Левски. При проведените обиски в книжарниците им са открити бунтовни книжа (сред които и съставената от Никола Вардев песнопойка с бунтовни песни, включваща и забранената „Вятър ечи, Балкан стане” на Добри Чинтулов) и в близост до четирите книгопродавници са издигнати четири бесилки. Малко хора знаят, че четирите лъва, поставени в четирите края на Лъвов мост, символизират тези четирима български герои. Преди това името му е било Шарен мост.
Хаджи Стоянчо Книжар (Стоян Неделчев Табаков, Стоян Табака) е от Якоруда, Разложко. Роден е през 30-те години на ХІХ век. Учи в якорудското училище на поп Стойко Грашкин. Стоян първо е овчар, а после става съдружник в търговията на своя братовчед, съученик и другар Никола Вардев. Никола Стефанов Вардев е роден в Якоруда през 1834 година. Учи в килийното училище, а после става търговец катранджия. След като се сдружава със Стоян Табака, двамата отварят книжарница. Никола Вардев е осъден заедно със съдружника си, но поради болест и с помощта на голям откуп екзекуцията му е забавена. Така той доживява идването на руските войски в София.
През 1864 г. двамата отиват заедно до Божи гроб и стават хаджии. Около 1864-1865 г. откриват първата книжарница в София – на Златарската чаршия (дн. ул. „Сердика”). Доставят книги и учебници в Софийско и в Източна Македония.
През 1870 г. Левски основава Частен революционен комитет в София и двамата другари стават негови членове. Като такива те са и връзка на Апостола в Софийско и на юг от Орхание и Трън до Мехомия и Кюстендил. В двойните дъна на сандъците те разнасят революционна литература и вестници от Букурещ. При обиколките си двамата държат речи в църквите и училищата. 
Хаджи Стоян Табаков е обесен на 15.11.1877 г. на мегдана на Капан махала. По същото време на бесилката, издигната на Куручешме, увисва Никола Чолака, Георги Стойчков – в Драз махала (между ул. „Сливница”, бул. „Мария Луиза”, улиците „Константин Стоилов” и „Козлодуй”), Киро Геошев – на Говежди пазар.
Поведението им по време на обесването прави силно впечатление на английския репортер на в. „Стандарт”, който след това откупува дрехите, с които е облечен Стоян Табака и ги подарява на музея на мадам Тюсо в Лондон.
Никола Стефанов Крушкин – Чолака е роден през 1836 г. в Бистрица. Като малък пада в огнището и изгаря ръцете си, откъдето идва и прякорът му. Останал сирак рано, Никола става послушник в Драгалевския манастир „Св. Богородица Витошка”, където игумен е съратникът на Васил Левски отец Генадий Скитник (светско име Иван Стоянов Караиванов). Тук Никола Чолака се запознава с Левски и под прикритието на таксидиотството обикаля и спомага за основаването на Частни революционни комитети в Софийско. Член е на комитетите в София и Бистрица. Наричат го Шопския Апостол. Неговата книжарница е на шопския пазар Куручешме (на ъгъла на улиците „Алабин” и „Витоша”). В нея често заседава Софийският комитет. В същата книжарница след разтурянето на Ботевата чета за известно време се укриват Петър Левски и другарят му. Никола Чолака е обесен пред собствената си книгопродавница.
Георги Абаджията (Георги Стоицев, Георги Стойчков Абаджиев) е роден през 1848 година. Той е куриер на Софийския комитет. Служи като псалт в църквата „Св. Неделя” и подпомага създаването на книжовната сбирка към нея. Притежава своя книгопродавница в хана на Кара Димитър Тахов в Драз махала (при днешния Лъвов мост). Обесен е до дюкяна си на Канлъ река (Кървава река). Георги е най-младият от четиримата.
Киро Геошев Хранов (Киро Селянчето, Киро Кафеджи) е пътуващо книжарче, но държи и бакалски дюкян с книжарница кафене. Роден е в с. Ярджилоци, Пернишко. Дюкянът му е на дн. Солни пазар. Там се събира Софийският комитет, крият се комитетските пари и се правят фалшиви тескерета. Тук на няколко пъти Киро се среща и с Левски. В книгопродавницата му могат да се прочетат песнопойката на Вардев, „Поевропейчване на турчина” – комедия от Димитър Паничков, „За славянското произхождение на дунавските българи” от Д. Иловски, „История на хайдут Сидера и неговът бивол Голя” от Н. Козлев и други. През 1876 г. Киро Геошев организира и финансира протестна делегация на българите от Софийско и Пернишко до руския цар. Делегацията трябвало да свидетелства пред царя за издевателствата на турците при потушаването на Априлското въстание.
Киро Геошев е обесен на Говежди пазар, а бесилката е точно над олтара на старата черква. Погребан е при олтара на разрушената църква „Св. Спас”. Когато го бесели, турците казвали: „Това е баш комитата!” Разрушената църква „Св. Спас” се е намирала по средата между двата пазара – Конски и Говежди, приблизително там, където сега е „Булбанк”. Говеждият пазар е между дн. улица „Лавеле”, бул. „Стамболийски” и ул. „Позитано”, а на 100-150 м. от него се е намирал Конският пазар (приблизително на мястото на сегашното кръстовище на ул. „Ломска” и „Найчо Цанов). Гробът на Киро Геошев е при един голям бряст до Вайсовата воденица, което е днешният площад „Възраждане”.
Дик де Лонли, кореспондент на френския вестник „Le monde illustre”, пише:
„Едно момче от осъдените пеело славянска патриотична песен”, като специално отбелязва почти невръстната му възраст. Не се знае за кого от двамата – Георги или Киро – е оставеното от френския кореспондент свидетелство, тъй като и двамата са много млади. А песента, която пеел, е „Вятър ечи, Балкан стене”…

подготвил текста: Камелия Иванова